1.     По отношение на обхванатите лица. СП трябва да обхваща всички членове на обществото, а не само лицата в трудово – правни отношения.

2.     По отношение на характера на СП. Тя трябва да решава социалните проблеми на лицата и семействата, като акцентира в/у възможностите за активно изменение на социалните отношения както в общините, така и за обществото като цяло.

3.     СП трябва да регулира отношенията, свързани с различията в социално – икономическото положение на хората.

4.     Като субекти на СП се разглеждат:

-         държавата и нейните специализирани институции

-         общините – местните органи на държавната власт

-         публичните организации, фирми, синдикални организации

СП тясно кореспондира с понятието социална сигурност /СС/. СС се разглежда като система от мерки за гарантиране сигурността и финансовата подкрепа на хората, попаднали в рискови ситуации. Съществуват 4 основните форми на СС на в България:

1. Социално осигуряване – изгражда се на основата на осигурителния принцип, изразяващ се най-общо в гарантиране на сигурност на работниците и служителите с/у предварително внесени вноски от работодателя и от работника. Този принцип е еднакво валиден както за частното индивидуално, така и за държавното задължително осигуряване на работниците и служителите.

2. Социално обезпечаване – гарантиране на сигурност на отделни категории работници и служители при определени рискови ситуации ч/з средства от държ. бюджет.  По този начин се гарантира със средства за издръжка на лица, пострадали от войните; пенсии на държ. служители и участвали в управлението на страната; за издръжка на здравни заведения; за хора със заслуги към д-вата.

3. Соц. подпомагане – заключава се в предоставяне на средства за съществуване на лица, които не са в състояние на друго законово основание да придобият такива за себе си и своите семейства. Сигурността на тези лица се гарантира ч/з бюджетни средства.

4. Соц. обслужване – включва безплатни и частично платени услуги, организирани в различни форми за соц. слаби лица и сем-ва. Необходимите финансови средства за обслужване се осигуряват от бюджетите на д-вата, на общините и средства на потребителите на соц. услуги.

Социалната политика тясно кореспондира и с понятието „социална защита”. Разликата м/у понятията „СС” и „СЗ”. СС е насочена едновременно към всички членове на обществото, но при настъпването на предварително регламентирани рискове. СЗ включва освен защитата на регламентираните рискове, а и на тези, възникванали инцидентно, които обхващат определени соц. гр. в даден момент.  СЗ е съвкупност от соц-защитни дейности, насочени към задоволяване на обществено значими потребности на отделни групи хора и сем-ва, които не са в състояние самостоятелно да ги задоволят.

Принципи на соц. политика:

1. Свобода на индивида, основаваща се на частната собственост, на работната сила и на средствата за производство. Тази свобода се отнася до избора на работно място, на сферата на влагане на капитали и т.н.

2. Социална справедливост – свободно формиране и диференциране на д-дите, но едновременно с това и създаване на нормални у-вия на живот. Справедливостта се отнася до осигуряване на д-ди на тези индивиди и домакинства, които нямат възможност да ги увеличат, т.е. соц. слабите.

3. Соц. солидарност – както в д-вния бюджет, така и в обособените соц. фондове се набират фин. средства от д-дите на всички членове на общшеството и най-вече от соц. групи с по-високи д-ди. Средствата от бюджета и соц. фондове се използват предимно от индивиди и домакинства, които имат неотложна потребност от фин. средства и услуги.

4. Сътрудничество м/у правителство, м/у синдикати и работодатели при изграждането на с-мата за соц. пол-ка.

ІІ. Социалната политика в областта на доходите, формиране на доходите на домакинствата  - политиката на доходите на домакинствата е важен социален индикатор за развитието на социалната политика и е неин съществен елемент; средство за формиране, диференциране и регулиране на доходите на населението..

Основен показател, характеризиращ СП е размерът на доходите на домакинствата. Общият доход на домакинствата включва всички парични и натурални доходи независимо от източника на постъпления. Не се включват в общия доход помощите в пари и натура, отпуснати за социално подпомагане; добавки за чужда помощ, изплащани към пенсия на индивидите; хуманитарни помощи, получавани чрез агенцията за чуждестранна помощ и БЧК.

При формирането на доходите на домакинствата оказват влияние няколко фактора:

1. На макро равнище:

- намаляване на реалните доходи на населението вследствие на значителното намаляване на производството;

- либерализация на цените, която води и до инфлация;

- високият % безработица.

         2. На микро равнище:

- социално – демографски фактор;

- икономически фактори – отнасят се до размера на доходите, получавани от домакинствата в зависимост от източниците и от професионалния статус на членовете на домакинствата;

- социално – икономически фактори – отразяват влиянието на структурата на домакинствата при формиране на дохода.

Основен приходоизточник при формирането на доходите на домакинствата е работната заплата /40%/, доходите от пенсии /21%/, от домашно стопанство /17%/ и т.н. С изключително висок темп се увеличават доходите от предприемачество и от собственост, но те са с нисък относителен дял в структурата на общия доход на домакинствата.