Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: yyordanov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420739
Постинги: 106
Коментари: 534
Гласове: 1803
Постинг
28.03.2008 14:30 - Vox clamantis in deserto
Автор: yyordanov Категория: Други   
Прочетен: 5286 Коментари: 1 Гласове:
0



Vox clamantis in deserto

Било много-много отдавна и никой не помни кога се е срутила къщата на „Хаджи Димитър” 104. Малка, сгушена зад оградата, с разкривена порта и задигнати керемиди , сякаш развалена от няколко поредни земетресения.

Оттатък оградата - един разграден двор се простира  широко, натоварен с еднообразната задача да стопанисва реколтата на съседите – немалко копачки от царевица. Дивата зелена растителност, непипана вече няколко години, обгръщаща сиромашката къща, се мъчи да направи непристъпно това място, да го задържи за себе си.

Всяка пролет, близо до къщата, се приближавали неизвестни лица. Толкова много и толкова мънички. Апаши им викали. Белослатински апаши. Те вярвали, че щом веднъж задигнат старите керемиди, ще успеят да направят таван на външата си тоалетна.

Издълбан и прашен път водел към къщата, която при построяването си навярно била вълшебно красива. Сега по този път има нов асфалт, но къщата е прашна и издълбана. До нея се стига по улица „Хаджи Димитър”, като се тръгне в посока към р. Скът. Който уморен успее да стигне до там, доволен ще остане от отворената врата, през която влизат не само улични кучета и котки, а и познатите вече белослатински керемидени босове. Там, сред гъстия храсталак, се гуши къщата на поета Николай Хрелков – толкова познат, колкото и забравен човек. Ала отново се намира някой да разкаже за него, дома му и съвременните ни културни процеси, създали предпоставки къщата на обичания поет да изглежда като след бомбардировка.

Разказаното дотук не е просто една небивалица, която подсмърча с носна кърпичка в ръка по старите отминали времена. Тази история е истинска.

Посетихме къщата на Николай Хрелков в „Бяла Слатина”.

image

Тази плоча, носеща символите на комунизма – сърпът и чукът, е първото нещо, което се набива на очи. Но тези знаци са най-малкият проблем, както ще видите нататък.

Николай Радев Хрелков е роден на 16 декември 1894 година в Бяла Слатина. По баща е родственик на Любен и Петко Каравелови. Учи в родния си град, където учителката му Санда Йовчева (бъдеща писателка) отрано забелязва литературните му способности и го свързва с артистичната среда на Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Райнов, Ал. Балабанов и Л. Стоянов. По-късно поетът заминава за София, след което поради различни обстоятелства е в странство във  Франция, Югославия, Австрия. В последните години от живота му го свързваме с Горна Баня.

На ул. „Хаджи Димитър” 104 ни посреща отворената порта.


image

Стара, изгнила, с почти паднал навес, тя скърца всеки път, когато случайните минувачи решат да облекчат човешките си нужди.

Дворът изглежда по този начин:


image


 

Съседите, явно решили, че къщата-музей е забравена не само от властта, от хората, а и от времето, ползват двора на Хрелков за складиране. За жалост нищо не е складирано нито в съседските сърца, нито в нашите, щом позволяваме такова своеволие. Забравили сме Хрелков, или пък никога не сме го и знаели. Но нашето културно неведение ни прави  духовни джуджета, грижещи се само за ежедневните си борби с немилостивия живот. Как един нормален гражданин би уважавал джуджето, което не знае кой е роден в неговия град, джуджето, което използва „ничията земя” за склад, джуджето, което всеки ден подминава Хрелковата къща...


image


image


image


image

Не успяхме да задържим джуджетата от „Хаджи Димитър” 112 за по-обстоен разговор... На въпроса: „Кой открадна керемидите?”, те отговориха лаконично: „Не сме ние. Ако е през ноща, ние не знаем”.

След няколко часа се върнахме при Хрелков, за да узнаем истината за двора му – на кого принадлежи, защо се поддържа в такъв вид и т.н. Но портата беше заключена отвътре. Митичните същества от Резервата са реални – те могат да влязат в отворен двор, да го заключат отвътре и да си тръгнат.

Така изглежда в днешно време къщата на един забравен, дори незнаен поет. Безхаберието на два поредни мандата остават трайна диря в културното знание на белослатинци, превръщайки го в едно мършаво незнание, отнасящо се до историята на Бяла Слатина и нейните най-заслужили рожби.

(следва продължение)



Тагове:   VOX,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karmensita1 - Благодаря ти, че се намери човек, ...
01.05.2008 18:38
Благодаря ти,че се намери човек ,който да събужда съзнанинието ни и ни кара дане забравяме историята на родният град.Отдавна не съм си идвала и това което виждам на снимките,ме потриса.А какво ли стана с къщичката от кибритени клечки ?Като си помисля,че от нашият град имаме хора,които като "се изкъпаха" и станаха депутати...
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031