Марк Блок, Кралете чудотворци. Изследване на свръхестествения характер, приписван на кралската власт предимно във Франция и в Англия. С предговор на Жак Льо Гоф. Превод от френски Валентина Бояджиева.Изд. Агата-А, София, 2011 (2012), 600 с., ц. 32 лв.



След осемдесет и осем години "Les rois thaumaturges"най-сетне излиза у нас. Марк Блок е слабо познат в България: най-вече с посмъртната си книга „Апология на Историята или Занаятът на историка", където набързо, но ясно е изложен методът му на работа. Сега най-сетне разполагаме и с основното произведение на знаменития учен. 
Блок е от най-значимите хуманитаристи на ХХ в., баща на сравнителната история, днес по-популярна като социална антропология. Оригинален и изпълнен с проницателност, трудът му превръща ерудираното изследване на средновековните идеи в истински пътеводител из развитието на политическото богословие на Западна Европа от Средните векове и Новото време. Читателят, който вече познава „Двете тела на Краля" от Канторовиц и е успял да долови цялата сложност на материята или пък е усетил неумолимата религиозна логика на „Императорът и свещеникът" от Дагрон, ще изпита огромно удоволствие от играта с идеи, направлявана от Блок. Удивително е как авторът ни води през почти седемте столетия, през които примитивната вяра в светостта на кралските особи кристализира в отчасти мистично, отчасти медицинско и отчасти патриотично убеждение, че двама от монарсите на западния свят имат божествена власт над конкретна болест. Светостта, наказваща и лекуваща, докосването й – величествено и изцеляващо; от примитивните схващания на древните германи през проимперската теология на V и VI в.,та до кралското чудо от ХIII до XVIII столетие, Марк Блок е наш лоцман в полупознати води, плаването през които не само разрешава, но и поставя проблеми. 

Какъв е произходът и как протича зараждането на вярата в кралското чудо? Дали германските митове, келтските легенди или библейските текстове водят до създаването на лечителския ореол около кралете на Англия и Франция? Къде се появяват за първи път сведенията за изцеления от ръцете на живи владетели, а не от мощите на мъртви светци? Защо само скрофули, а не всички болести? Светец ли е кралят? И защо тъкмо френският и английският крал, а не носителите на далеч по-авторитетни титли – немският император, папата или византийският василевс? А кой може да лекува скрофули с докосване, например, в Аквитания: дали Плантагенетът, пряк сеньор на херцогството, или Капетингът, негов сюзерен за владенията му на континента? Как се отнасят Църквата и университетите към този свещен кралски прерогатив? И кога изчезва чудото? Човек може да открие и още въпроси за себе си при прочита на „Кралете чудотворци". Самият метод на Блок може да бъде от особен интерес за българска публика, свикнала със съвсем различен начин на четене на исторически извори. Коментарът от Льо Гоф, детайлите около писането на книгата и биографията на Марк Блок правят „Кралете чудотворци" нещо повече от исторически труд.

Преводът и апаратът са на добро ниво, но голямото книжно тяло е зле подвързано. Предвид цената, книгата можеше да е в твърди корици.