След като през април 2011 г. в Благоевград се проведе може би първата по рода си двудневна научна конференция под красноречивия наслов “Националното обединение на България - 1940-1944 г., тази вечер в салона на читалище „Славянска беседа 1880“ читалищното настоятелство, Кръгът „Слово“ и Македонският научен институт (МНИ) - София, организираха представянето на неотдавна излезлия едноименен сборник, включващ материалите от конференцията. (В скоба ще спомена, че конференцията в Благоевград бе организирана от МНИ, Института за исторически изследвания при БАН, Филиала на МНИ в Благоевград, Община Благоевград и Регионалния исторически музей.) Вечерта бе водена от представителя на Кръг „Слово“ Иво Андовски, който във встъпителното си слово очерта основната проблематика, застъпена в сборника, а изданието бе представено по-широко от съставителите му проф. дин Трендафил Митев - председател на Македонския научен институт, и доц. д-р Александър Гребенаров. Зденка Тодорова – председател Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия и член на ръководството на Кръг „Слово“, също говори както за сборника, така и включения в него неин доклад. Бяха зададени различни въпроси и направени изказвания от присъстващите на представянето граждани.
Във встъпителното си слово Иво Андовски подчерта, че е постигната основата цел на конференцията и на издадения сборник: аргументирано и безапелационно да бъде защитена
историческата истина
за визираните събития и период от съвременната българска история. Изводите и заключенията са направени въз основа единствено и само на достоверни факти, свидетелства и документи, което гарантира стопроцентово високото ниво на научния реализъм на изследвания исторически период.
Друг важен принос на сборника е, че излиза в изключително важен момент, когато антибългарските кампании в Македония ескалират с особена острота и невъздържаност. Научните истини, изказани в сборника, са много ефикасно средство за неутрализиране на деформациите и изопачаванията на лъжеисторическите съчинения, разпространявани през последните години. Сборникът също така е безценен учебник както за широк кръг читатели, така и за днешните български политици и държавници, които са длъжни да проявят най-накарят политическа воля и мъжество по отношение на срамните и безпочвени претенции към българското минало и история, и то не просто на основата на емоции, романтично отношение и политическа целсъобразност, а на здравия постамент на безкомпромисната историческа истина.
Проф. Трендафил Митев и доц. д-р Александър Гребенаров като участници в конференцията и съставители на сборника изразиха своите становинщ и заключения. Всички изказали се подчертаха огромното занчение на конференцията, в която са взели участие повече от 30 изтъкнати български историци и изследователи, и на издадения сборник. Те изразиха съжаление, че финансовите ограничения не са позволили той да бъде издаден в по-голям тираж. (За сведение на всички патриоти бройките са едва 300...) Освен това ораторите единодушно подчертаха, че с това издание се поставя само
началото на свободните изследвания върху визирания период,
каквито до 90.те години на 20. век бяха забранявани от продажния комунистически режим, с което, естествено, бе отворена огромна празнина в историческата наука, запълвана нагло и неконтролируемо от историчарската псевдонаука на скопските "академици".
Десетилетия наред продължава дебългаризацията на Вардарска Македония, което обслужва единствено интересите на Сърбия и Русия, винаги възпрепятствала обединението на българския народ. В днешно време, когато предстои решаването на изключително важния за Македония въпрос - евентуалното стартиране на преговорите й за членстнво в ЕС, - е крайно време България да постави пред своята съседка въпроса за "македонската истина" в цялата му острота. Прекратяването на антибългарските кампании и на фалшифицирането на историята трябва да бъде основното условие за българската подкрепа на македонското членство в ЕС, а така също и необходимостта от сключването на българо-македонски договор, в който да признаят общият ни исторически корен и съществуването на български етнос в Македония, както изрично в нея е вписано съществуването на албанци, сърби и т.н.
Ще се опитам в телеграфен стил да маркирам основните акценти и елементи на тази историческа истина:
След разпокъсването на България на пет части от Берлинския договор народът ни повежда непримирима борба за обединенине на всички територии, населени с българи, т.е. на Тракия, Мизия и Македония - в единна българска държава. С изключение обаче на Съединението от 1885 г. и неговото "подпечатване" с победата в Сръбско-българската война, инспирирана от големия руски враг, постигането с мирни средства на националния ни идеал се оказа невъзможно. Пред България вече няма друга възможност, освен да използва възникващите европейски и световни конфликти за постигането на националния идеал.
Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) показа решимостта на българите от Македония и Беломорска Тракия да изовюват свободата си. Неуспехът на въстанието провокира избухването по-късно на Балканската война, чиято стогодишнина отбелязваме през настоящата година. (Нейните цели и значение бяха коментирани достатъчно през последните месеци.) Както винаги, намесата на външни недоброжелателни фактори отново попречи на българите да се обединят. Не само това - България загуби още територии в Беломорска Тракия и Добруджа, а Македония бе разделена на три части.
Вътрешният фактор също оказа своето влияние. След катастрофалния завършек на Балканските войни от 1912 и 1913 г. за България нямаше друга възможност, освен да участва на страната на Централните сили (макар че се включва с цяла година закъснение) в Първата световна война. Победата на Антантата обаче доведе до Ньойския диктат, който официално потвърди предишното незаконно разпокъсване на три части на Македония, като отне на България още Западните покрайнини, Южна Добруджа, Западна Тракия и Струмишкия край.
Но
мечтата на българите да живеят в една обща държава
не умираше. И тя се оказва оня мощен фактор, с който не можеха да не се съобразяват българските политици и държавници.
Който се интересува от тази изключително важна тема, може да прочете целия текст ето тук:
http://slavimirgenchev.info/?p=5488
