Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2020 19:21 - Пелопонес – стара българска земя - 2 продължение
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.05.2021 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Продължение на Пелопонес – стара българска земя - 1

http://historybg2018.blog.bg/history/2020/06/02/pelopones-stara-bylgarska-zemia-1.1713443


По молитвата на Ахил водачът на мирмидоните, пеласгийският Зевс, трябва да е победил ахейците. Ахил говори с презрение за дидонските селеи или пеласги, които той представя като хора на по-ниско културно ниво, които спят с немити крака ей-тъй на земята. Страбон описва обичая да се спи на земята като един иберийски и келтски обичай:
και τουτο τε και το χαμευνετν κοινόν εστι τοις "Ίβηρσι προς τοuς Κελτούς (III, IV, 16, p. 164). Тук също трябва да се отбележи, че думата Δωδων чрез своето окончание -δων съвпада с тракийското Αμυδων (= град на пеоните на Аксиус), Χαλκηδων (= град на битините на Босфора), както и с личните имена Λαομεδοων, Μακεδον. Тя е следователно също една тракийска, а не гръцка дума. Ако мирмидоните са почитали бога на варварските додони, то те не са били гърци.

            Ако Аристотел пише, че Елада се простира над страната около Додона и на река Ахелоес и че селите както и грайките са елини[1], то това не бива да се разбира в национален, а в политически и културен смисъл на думата, както Изократ (436-338 пХ) изрично подчертава.

Според Изократ (436-338 пХ) с името eлини не се означава произходът, а убеждението и образованието[2].

       Това свидетелство на един грък, живял през петото столетие преди Христа, е от голямо значение за обяснението на етнографските отношения на гръцката нация. Според него не всички, които се означават като елини, са по произход гърци.

Тесалийските мирмидони например са били наистина спечелени (263) за гръцкото дело, но те не са били по произход гърци. Също така стоят нещата с пелопонесците. Те биват винаги означавани като едно негръцко племе, докато накрая тези негърци или варвари бъдат наречени славяни. Византийският историк Халкокондилас ги означава като трибали, най-стария и най-големия народ, който е населявал земята. Под трибали се е разбирало българи и сърби. Дали те идват от Илирия в Тракия и Мизия, или отвъд Истер и от най-далечния край на Европа, от Хърватско или Прусия, които се намират на най-северния Океан, и от Сарматия, която днес се нарича Русия, и вследствие на студа са тръгнали, преминавайки Истър и идвайки до Йонийско море, където те са населили и подчинили под властта си цялата страна чак до Венеция, или са тръгнали от областите на Йонийско море, като от тяхната истинска родина, и са тръгнали към северните страни, към Сарматия и Русия, затова той не иска да спори, това той не може да разреши. Едно обаче той знае, че тези народи, независимо от всички различия в техните названия, по обичаи и език те са съвсем еднакви, съвсем едно и също. Техните жилища са пръснати по Европа и се простират между другото даже до планината Тайгетус и Танарус в областта на Лакония и Пелопонес[3].

            Халкокондилас е разбирал собствено под трибалите старите траки, тъй като Херодот (V, 3) пише за траки, които след индийците са най-големият народ. Според Халкокондилас траките (трибалите) са населявали не само Тракия и Илирия, а също и Лакония и Пелопонес. Тъй като старите траки през Средновековието биват наричани предимно славяни, то и пелопонеските траки са получили това име. По тази причина славянската страна в Мореа е наречена τα Σκλαβικα. Тези славяни са подчинени едва след като са построени крепостите Мезетра, Левтрон и Манес[4].

            Ние обърнахме внимание на това, че Малала нарича мирмидоните на Ахил българи. Ахил е бил собствено предводител на ахейците. И сега четем при Константин Багрянородни, че Ахея (264) била населена от славяни. Той съобщава как по времето на император Никифор славяните (от Ахея) са били подчинени на гръцката църква в Патрае (на брега на Коринтския залив в Ахея)[5].

            Както е било винаги, гърците обитавали брега на морето, докато славяните са притежавали вътрешността на Ахея. Багрянородни съобщава по-нататък, че пелопонеските славяни още по времето на византийския император Теофил и неговия син Михаил са се вдигали срещу гръцкото владичество[6]. Император Михаил изпратил протоспартария Теоктист срещу тези славяни, които подчинил; само на езеритите и на милегите, които живеели в Лакедемон и Хелос, той не могъл да стане господар, тъй като те живеели във високата и стръмна планина Пентадактилос, която се спуска главоломно в морето. От едната ѝ страна живеели езеритите, а от другата миленгите[7].

            Хронистът Теофан също съобщава, че императрица Ирина през 783 е изпратила патриция Ставракий срещу славянския народ. Той пристигнал в Тесалоники и Елада, подчинил ги всичките, взел там много пленници и докарал на римската императрица богата плячка[8].

            Славянските области Драгалибос, Миленги, Скорта и Мезареа са играли важна роля по време на войните през тринадесетото столетие и се споменават често[9]. Драгалибос се е намирал (265) с самата Кинурия с планината Завица, населените места Гребено, Брезова и Трицена и Цаконския граничен проход Гардилибон, където нахлул френският рицар Villehardouins, за да опустоши въстаналата Цакония (стих 6653). Тук е споменато и славянското име на град Белигоще (Βελιγοστη, стих 1716) и др. Този град се е намирал на река Херилос в близост до Камара и Месина. След това: Коприница (Κοπρινιτσα, стих 5301-5316), едно място в близост до град Аркадиа: Кривеска (Κριβησκα, стих 6575): който се намира на Елиакос (Пенеиос).

            Филмайер обръща внимание на много славянски топо-, оро- и хидроними в Пелопонес като Планица, Сгурия, Зинка, Саветла, Кацаница, Ситина, Топалти, Драголибос, Черница, Хлумци, Врана, Варсова, Малево, Горица, Граница, Кривица, Милица, Кациково и мн. подобни[10], които са едно красноречиво доказателство, че Пелопонес е бил първоначално населен със славяни.

            Как да се разбира това?

            Знаеше се наистина за славяни в Пелопонес, но предвид теорията за късното преселение на славяните се е мислело, че славяните са били дошли едва през седмото столетие в Пелопонес. Това предположение е неоснователно, тъй като не е имало нашествие на варварски народи и защото славяните-българи са автохтонни жители на Тракия и Илирия. Освен това с нищо не е доказано славяни да са отнели на гърците Пелопонес. Може да се докаже обратното, че Пелопонес е бил щаден от хуните-славяни, защото са смятали жителите му за съплеменници. Прокопий, на когото се опира твърдението, че е имало славянско нашествие и че славяните са избили римляните в Тракия и Илирия, съобщава, че хуните-славяни по време на император Юстиниан нападнали Елада и след като избили почти всички елини с изключение на пелопонесците, се оттеглили[11]. Значи, избиване на пелопонесци и населване на славяни в Пелопонес не е имало. Правят силно впечатление имената на много славянски местности, планини и реки в Пелопонес. Късни преселници никога или много рядко променят заварените означения (266) на върхове, реки и местности; те могат може би да ги изменят произношението им, но те ги запазват. Тези имена в Мизия, Тракия и Илирия са стари и поради това трябва да смятаме и славянските имена в Пелопонес за стари. Също така трябва да се има предвид, че в Беотия, Евбея и Атика не се намират славянски селища. Славяни има в онези области, в които старите автори казват, че живеят пеласги или негърци, т.е. в онези области, в които се говори стоящият по-близо до славянския дорийски диалект. И така ние достигаме до заключението, че пелопонеските славяни не могат да бъдат нищо друго освен старите пеласги. Слявяните са населявали целия Пелопонес, включително неговия южен връх.

Много интересни са и данните, че славяни са населявали и самите Лакедемония и Хелос, където и в древността са ставали кървави въстания на хелотите. Нахълталите по-късно в Лакедемония гърци разделили подчиненото старо население на перийоки и хелоти. Перийоките, жителите на многочислени селища в долината на река Евротас (Спарта), били без политически права, но били свободни граждани с неограничено право да притежават и придобиват собственост и освен със селско стопанство са се занимавали усърдно с търговия и занаяти. Техните селища са имали наистина известно право на самоуправление, били са обаче подчинени на спартанските воеводи (хармости). Във война те са влизали тежковъоръжени. Така при Платея (479 пХ, персите побеждават съюзните атински войски) наред с 5000 спартанци са воювали и също толкова перийоки. Тъй като числото на пълнокръвните спартанци е намалявало все повече и повече, докато позицията на Спарта на велика сили изисквало все повече напрежение, то е трябвало да бъдат привличани все повече перийоки.

            Много по-долу стояли хелотите (ειλωτες), жителите на долината на река Евротас, наречени на името на град Хелос ελος, блатиста низина, привързани към земята крепостни селяни на държавата, които е трябвало да обработват земите на Спарта, към които били привързани, и от реколтата да отдават годишно твърдо определени количества на господарите си. Те са имали право да притежават собствено състояние. Те нямали право нито да бъдат освобождавани от господарите си, нито да бъдат продавани извън страната. Във война следвали мечоносците като оръженосци. Така например при Пелатея на един спартанец е имало 7 хелоти. Те били използвани и като лековъоръжени войници, и като гребци, а от Пелопонеските войни даже като хоплити (тежко въоръжени войници). Колкото по-опасно било тяхното числено надмощие, толкова по-мнително и жестоко те били третирани от спартиатите (пълнокръвни спартанци). За да бъдат убивани, без да възниква кръвна вина, когато ефорите (нещо като членове на държавен съвет) встъпвали ежегодно във властта си, те им обявявали война. Била е създадена и една официална система за наблюдение и преследване чрез институцията Криптеа (тайна служба). Въоръжени млади мъже кръстосвали страната и убивали набързо всеки, който им се виждал някак си подозрителен. Така например по време на Пелопонеските войни спартанците правят така, че 2000 (267) проявили се на бойното поле хоплити да изчезнат безследно[12]. Тази грандиозно организирана система на коварните масови убийства показва по какъв начин е грихизиран Пелопонес. Хелотите са си отмъщавали за това с ужасни въстания, които са докарвали многократно Спарта на ръба на разрухата. Те обаче не успели да отхвърлят гръцкото робство. И когато Константин Багрянородни пише, че „само езерите и милените са останали в Лакедемон и Хелос неподчинени „μόνοι δε οι Έζερτται και οί Μιληγγοι κατελειφθησαν υπο την Λακεδαιμονιαν χαι το "Έλος“, той е мислил за лакедемонските хелоти, от които са останали само езерите и милените. Собствено гръцкото κατελειφθησαν означава „изоставен“, „оставен“. Това означава, че от хелотите са останали само тези.

            Думата ειλωτες произхожда от ελος  (блато). Това означава и българското езерити, защото произлиза от езеро (езеро, блато). Така че съвсем не е изключено езерити да е един български превод на името хелоти; и наистина прави силно впечатление, че езеритите живеят в страната на хелотите.

        Гръцкото ελος е етимологично сродно със славянското пел (со). Гръцката Aspiration се изразява със славянската Mediae и Spirantes. Така например гр. ορος, старобг. гор-, граница; гр. ελκω (влача), старобг. влачъ; гр. επτα, лат. septem, старобг. седмь, гр. εξ, лат. sex, старобг. шесть; гр. ελος, старославянски пел-со, лат. palus. Според това думата Пело-понес би следвало по смисъл да бъде сродна с думата хелоти. Както и да е, тъй като едно къснославянско нашествие в Пелопонес не е доказано, то споменатите в Пелопонес славяни трябва да се разглеждат като пелопонески прастари жители. Само от тази отправна точка може да се разбере защо Малала нарича старите мирмидони българи. Следователно може да се каже, че тракийската раса се е простирала чак до Йонийско море.

[1] αϋτη δ" έστιν ή περί Δωδώνην και τόν Άχελψον· ουτος γάρ πολλαχού τό ρευμαμεταβέβληκεν· ψκουν γάρ oιΣελλοι ένταυθα καιoικαλούμενοι τότε μέν Γραικοι νυν δ"Έλληνες. Arist. Meteorologicum 14, 352 b 2.

[2] και τό τών "Ελλήνων ονομα πεποίηκε μηκετί νου γένους άλλά τής διανοίας δοκεϊνείναι καί μάλλον "Ελληνας καλεϊσθαι τούς τής παιδεύσεως της ήμέτερας η τούς της κοινηςφύσεως μπέχοντας. Isocrates, Panegyr. 50.

[3] Τοσόνδε μέντοι επίσταμαι, ώς τοίς όνόμασι ταύτα δή τα γένη διεστηκότα άλλήλων ήθεσι μεν ουκέτι, γλώττη δέ καί φωνη τή αυτή χρώμενοι κατάδηλοί εισιν ετι καί νυν. Ώς μέντοι διέσπαρται άνd τήν Εvρώπην, πολλαχη ψκησαν, άλλη τε δή καί εν τινι τής Πελοποννήσου χώρας τε τής Λακωηκης ες τό Ταυγετον ορος καί ες τό Ταίναρον ψκημενον. Chalcocondyl.,Histor., ed. Bekker, lib. Ι, p. 34.

[4]              Κι άφότου γάρ εχτίσασιν τά κάστρη οπου σέ λέγω,

τό Λεϋτρον καί τόν Μεζηθράν καί τής παλαιάς Μάνης ,

έδούλωσεν τά Σκλαβικα κ" έκατεδούλωσε τα.

John Schmitt, The chronicle of Morea (Το χρονικον του Μορεως). London 1904. p. 203, Vers 304off.

[5] Ό ζητών οπως τη τών Πατρών έκκλησία οί Σκλαβοί δουλεύειν καί ύποκεϊσθαι έτάχθησαν, έκ τής παρούσης μανθανέτω γραφής.Νικεφόρος τά τών "Ρωμαίων σκήπτρα έκράτει, καί ουτοι έν τψ θέματι όντες Πελοποννήσου άπόστασιν έννοήσαντες πρώτον μέν τάς τών γειτόνων οίκίας τών Γραικών έξεπόρθουν καί εις άρπαγήν έτίθεντο, επειτα δέ καί κατά τών οίκητόρων τής τών Πατρών όρμήσαντες πόλεως τά πρό του τείχους πεδία κατεστρέφοντο καί ταύτην έπολιόρκου... κτλ. Constant. Porphyrogenet., De adm. imp. c. 49, ed. Bonnae 217.

[6]Ίστέον οτι οί του θέματος Πελοποννήσου Σκλάβοι έν ταίς ήμέραις του βασιλέως Θεοφίλου καί του υίοϋ αύτου Μιχαήλ άποστατήσαντες γεγόναοιν ιδιόρυθμοι, λεηλασίας καί άνδραποδισμούς καί πραίδας καί έμπρησμούς καί κλοπάς έργαζόμενοι. Constant. Porphyrogenetos, De administrando Imperio. Bonnae, p. 220 ff., cap. 50.

[7] ...καί πάντας μέν τούς Σκλάβους καί λοιπούς άνυποτάκτουις τοu θέματος Πελοποννήσου ύπέταξε καί έχειρώσατο· μόνοι δε οί Έζερίται καί οί Μιληγγοί κατελείφθησαν ύπό τήν Λακεδαιμονίαν καί τό "Ελος. καί έπειδή ορος έστίν έκείσε μέγα καί ύψηλότατον, καλούμενον Πενταδάκτυλος, καί είσέρχεται ώσπερ τράχηλος εις τήν θάλασσαν εως πολλου διαστήματος, διά τό ειναι τόν τόπον δύσκολον κατψκησαν εις τάς πλευράς του αυτου ορους, έν μέν τψ ένί μέρει οί Μιληγγοί έν δέ τψ έτέρψ οί Έζερίται. Ibid. p. 221.

[8] Τούτψ τψ έτει (6275 = 783) είρηνεύσασα Είρήνη μετά τών "Αράβων καί άδειαν εύρουσα άποστέλλει Σταυράκιον τόν πατρίκιον καί λογοθέτην τοu οξέος δρόμου μετά δυνάμεως πολλής κατά τών Σκλαβινών έθνών. καί κατελθών έπί Θεσσαλονίκην καί "Ελλάδα ύπέταξε πάντας καί ύποφόρους έποίησε τη βασιλεία, είσήλθε δέ καί έν Πελοποννήσψ καί πολλήν αίχμαλωσίαν καί λάφυρα ήγαγε τη τών "Ρωμαίων βασιλεία, Theoph. p. 456.

[9]              Τά πεζικά τους είχασιν άρίφνητα σέ λέγω,

έπεί ειχαν του Γαρδαλεβου σύν τά τής Τσακωνίας,

τοϋ δρόγγου γάρ τοϋ Μελιγοϋ καί της μεγάλης Μάϊνης·

oι Σκορτινοί ερροβόλεψαν καί ήσαν μετ" εκείνους.

Schmidt, The chronicle S. 308, Vers 4660 ff.

[10] Jakob Philipp Fallmerayer, Die Entstehung der heutigen Griechen. Stuttgart 1835. S. 69.

[11] ουτω τε σχεδόν απαντας Ελληνας, πλήν Πελοπόννησίων, διεργασάμενοι απεχωρησαν. Proc., De Bello Persico ΙΙ, 4, 11 (виж също и Йоан Ефески, стр. 44).

[12]R. Maisch und F. Pohlhammer, Griechische Altertumskunde. Leipzig 1897. s. 27ff.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 












Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959569
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031