Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2008 22:37 - Опит за подсказване
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 3349 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 26.12.2014 19:51


Славимир Генчев

Опит за подсказване

Стихосбирка

 

СИГНАЛ

Опак е, опак белият свят,

а резултатът – равен.

Истински може

да е крилат,

който не подминава.

 

Ние идваме в оригинал,

за да счупим

матрицата.

Между ползата

и позицията

разликата е идеал.

 

"Все пак зърното храни клюна!”,

мънка здравият разум.

Но за оня,

дето се пази,

няма рана и Дунав.

 

Всеки има право на личност,

а гърнето –

на похлупак.

Свободата

по дефиниция

е на другия бряг.

 

Не помагат нарочни техники

или хитър чалъм.

За да станеш

далечно ехо,

трябва да бъдеш гръм.

 

 

  

Чашата на Сократ

 

Чашата на Сократ

 

Дай, Боже, всекиму

да знае,
че знае, но не знае много!
И че плътта намира края,
но че духът го превъзхожда.

Мъдрец е, който не оставя
на мира евтините страсти
и даже в сигурните лаври
открива гнилия израстък.

Изглежда му е кипнал келят:
от памтивека все го бесят
и тровят, и горят, и стрелят,
а после го възпяват в песни.

Той знае, че не е последен
и чашата поема смело,
развеселен от тая щедрост,
с която са му я налели.

Отново ще разтърсят драми
разкаяните ни души.
Дано да я изпие само!

Че може и да я строши...

 

Частен урок

 

Има реалност –

това е факт.

Но фактите нямат стойност,

ако не виждаш целия бряг –

от дъното

до прибоя.

 

Иначе може

и малки вълни

да ти се сторят цунами

и както търсиш

точни везни,

да те захвърлят на камък.

 

Всичко се свежда

до прости неща,

така че не усложнявай

цялото време до есента

с планове

за представи.

 

Нищо, че имат общи черти

услугите и заслугите:

ако се пазиш

самият ти,

как ще предпазваш другите?

 

Не съжалявай за никой плод,

тъпкано нищо не връщай,

че и да имаше

друг живот,

пак щеше да бъде мъжки.

 

Анкета

 

Той е като тревата –

все го косят,

а расне.

Даже да е ливада,

за игрички не пасва.

 

Често е шах и пат,

че гони от малък дивото.

Мрази не външния свят –

не обича фалшивия.

 

Има висока длъжност

и завидна професия:

страда с мнозина тъжни,

смее се с шепа весели.

 

Без да съм му пророкът,

знам: ще свърши добре.

Няма кой да го спре,

щом минава високо.

 

Той не заплашва с гнет,

книги или вериги,

но е толкоз напред,

че чувам

как ни настига.

 

Авантаж

 

Всеки сам си дроби
и сърба попарата
и мери със своя аршин.
Който смее, влиза между шамарите:
един срещу всички,
всички срещу един.

Но никога нищо не е на зян,
ако си струва битката.
Все някога жадният
бива разбран.
Ала човекът - никога.

Тъй че на тема човещина
не храня разни илюзии.
Оня, дето няма вина,
пак
ще се чувства гузен.

Колкото пъти съм бил добър,
все съм постъпвал лошо.
Затуй трябва
да се обича до смърт
и да се мрази още.

Времето винаги ще ни гони
по петите
от срок на срок.
И само битият,
който помни,
може да е пророк.

 

Библия

 

Знам, мени си
и козината, и Господа,
човекът, но нрава - не.
Доказателства -
преки и косвени -
има 10 поне.

Как да бъдеш жив
и свободен,
без да сториш грях и злина,
щом числителят е природа,
знаменателят -
човещина?

Затова си спорим непрестанно
кой е беден
и кой - богат.
Всеки отговор е измамлив,
невалиден -
всеки печат.

Всички гледат.
Но вижда Златото
оня, дето има очи.
Който може
да казва достатъчно,
знае истински да мълчи.

В този век на компютърна правда
бих написал и с паче перо:
ако можеш,
стори добро.
Пък да става, каквото трябва.

 

Демиург

 

Както дума на място тежи,

тъй  и камъкът не успява.

Всички истини и лъжи

на момента си проличават.

 

Ако някой реди с апломб

силни думи за слаби чувства,

и в Невидимия салон

няма повече да го пускат.

 

Водопадният пустослов

ще кънти и ще откънтява.

Но любов не кънти –

любов

на момента си проличава.

 

Ставаш част от лъжата и ти,

щом приемеш да те излъжат.

Но под явните й черти

пак прозира нейната същност.

 

Затова ще завърша така:

свалям шапка на Майстор само.

В богоравната му ръка

всяка дума е дялан камък.

 

Дисекция

 

Това, че хората са еднакви,

не значи, че си приличат,

както това, че са всякакви,

не значи, че са различни.

 

Не винаги става ясно

кой крив, кой прав, кой сив.

Щом някой не търси щастие,

не значи, че е щастлив.

 

Знам, относителността

е по-конкретна от външност.

Ето: люлякът прецъфтя,

а тарикатите все не свършват.

 

Да търся прилики днес не смея,

че разликата е явна:

гениите не успяха да остареят,

ние да не живеем успяваме.

 

Всичко се свежда до едно правило:

да гледаме живота в анфас.

Проблемът не е, че отминава,

а че минава без нас.

 

Това, че избираме по-малкото зло,

не значи, че не грешим.

Върти се Голямото колело.

И чупи аршин след аршин.

 

Есен

 

Зная що е раздяла, какво

е завръщане и кое – разминаване.

Затова живея по същество,

без да се правя.

 

Чувам, докъдето ми стига слух.

Виждам, докъдето ми стига поглед.

Друг да се прави на сляп и глух.

Аз не мога.

 

Ще спася изтървана звезда

и ранено гнездо ще превържа.

Никой не ме задължава - да.

Но аз съм длъжен.

 

Друг да чака да падне знак,

за да излезе от унеса.

Умният може да е глупак,

не и глупакът – умен.

 

И да стигне до крива круша,

и да гледа на баир лозе, 

той не тъпче цветя с ботуши

и не търси във всичко полза.

 

Някой пилци брои и се хвали.

Никой не го задължава – да.

А листата валят - медали

за заслугите на пръстта.

            

Компас

 

Нито слагам

край на дилемата,

нито начало ще сложа:

често малките неща

са големи,

а големите са нищожни.

 

Има връх

хранителната верига,

но не е най-висшият връх.

Който легне,

където стигне,

ще се събуди в мъх.

 

Жални са битовите победи,

нелепи –

героичните пози.

Щом свободата

не е безвредна,

от робството каква полза?

 

Ако кулата в Пиза

           не беше крива,

кой би се снимал там?

Мъдрите щяха да са бодливи,

бодряците – да чувстват срам.

 

Нищо човешко не ни е чуждо,
но в цялата тази врява
някой вечно

губи без нужда,
за да ни вдъхновява.


 

Сократ

 

Знам, че другите

правят така;

че срещу ръжен се не рита;

че и шантавата река

добре си знае коритото. 

че здравият разум

не губи власт

като не вярва в пориви…

 

Чуват ли вътрешния си глас

превъзнасяните актьори?

 

Не, не става дума за театър,

а за врата в поле.

За да хванеш

големия вятър,

трябват големи криле.

 

Нека пак разиграват сценки

галениците

на деня.

Няма кой да удави в сенки

вътрешната ти светлина.

 

Съществува изпитан лек,

по-горчив

от изтръгнат корен:

ако искаш да си човек,

не прави, както правят хората.

 

Антидот

 

Антидот

 

Това, че в историята няма "ако",
не значи, че няма значение
дали вместо зъб си извадил око
поради липса на мнение.

Знам, фанатици от всички страни
за дни разоряват живота
и причиняват безчет злини,
докато гонят злото.

Мразя оправдания със среда
и "да се греши е човешко".
Не си зарязвам колата в калта

като дръвника Андрешко.

Пътят към ада все е покрит
със залъгалки за лумпени.
Но туй, че убитият е убит,
не значи,  че няма думата.

За идеали не надигайте глас,
че няма кой да ви слуша:
когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши.

 

Гротеска

 

Смисълът се простира
между Авел и Каин.
Можем всичко да знаем -
и пак
да не го разбираме.

Носим пясък в пустинята
и камъни -
в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата.

За да живее,
слънцето
все се самоубива.
Имат корен издънките,
даже и да са криви.

Не е въпрос на избор -
дон Кихот или Санчо.
Изводът
става извод,
щом е понесъл рана.

Пътят
към свободата
е осъзнато робство
между върха на копието
и капката кръв
пролята.

Смисълът -
бисер в мида -
носи до края щит.
Може да стане видим,
ако бъде убит.

 

Люксембург

 

В отговор на въпроса

как е във Люксембург,

казвам: чисто и просто

там

няма боклук.

 

Няма толкова гении, 

както при нас на юг,

но е вън от съмнение:

там

няма боклук.

 

Ни едно поколение

не е галено с чук,

затова, с извинение,

там

няма боклук.

 

И последният даже

не се прави на дук,

за да мине за важен.

И ето:

няма боклук.

 

Няма мними движения,

няма ялови звуци...

Затова, с извинение,

там

нямат боклуци.

 

Патриотизъм

 

Моята мярка за тоя свят
не е ни къса,
ни дълга
и е еднаква
на вкус и цвят;
и даже важи за българи.

Аз обичам една река,
едно въстание
и един Левски.
Не мога да се гордея така,
сякаш
избивам комплекси.

Няма никога да се поддам
на махленската прошка,
дето хвали без срам
хубавкото
на пошлото.

В кого е контрата на равновесието?
Аз нося кръстче,
друг влачи кръст,
на бедните
нищо не им харесва,
богаташите нямат вкус.

Де да можех да вдигна глава,
както мутрите вдигат църкви.
Невъзможно е, знам, това -
като Ботев на средна възраст.

Явно няма
живот без бит
и битие - без хитруване.
Ала който
е Съществувал,
ще се въздигне в мит.

 

Постпасторал

 

Потънало в април селце
сред тишина от птичи трели.
Невидимото му сърце
тупти със Страстната неделя.

Не го подминаха Векът
и модните материали,
но не успяха да сломят
бодливия му нрав изцяло.

Пак щъкат ваклите стада
и ромонът на хлопатарите
предизвестява свобода
за Божиите земни твари.

Кокошка шом снесе яйце,
и вдигне до небето врява;
стопанка с пъргави ръце
към другите ще го прибави.

По всички клонки и цветя
пчели жужат без напрежение
и сякаш слушам песента
на стълб с високо вдъхновние.

Призивно изкрещи петел -
и плесне сянката на ястреб,
но набелязаната цел
и този път не стана плячка...

Огледал цялото селце,
разбира той от птичи поглед;
то е великденско яйце
и тук е пуснато от Бога.

И като истински бияч
световните яйца надвива;
дори и волният кълвач
прибира меч и си отива.

Загрижено за своя хал,
селцето не жадува слава.
Но слънцето като медал
на шията му засиява.

 

Реализъм

 

На некои модернисти

Щото всичко е ясно;
нека го усложним,
като си турим маски
и мъничко
моден грим.

Цялото ни геройство
да не излезе шум
на алкохолно
войнство
със саркастичен ум.

Всеки си има нужди.
Но как ще хване дикиш
хем да си модернист,
хем –
на държавна служба?

Дарбата
е развръзка
в неудобен момент
между рано и късно

и не пада с късмет.

Всяка гръмка оценка
само вади очи.
Който се ражда
гений,
до края не му личи.

 

Рецензия

 

Има за всеки влак

пътници, както хора

има за всичко; знак

вечно чакат отгоре.

 

Чувствахме ги преди,

а пък сега ги виждаме:

плуват в свои води,

пламенно каканижат..

 

Някакъв нов кроеж

им се върти в главите,

както поет с копнеж

нощем брои звездите.

 

Да се състави план

не е въпрос на смелост.

Който има талант,

той не преследва цели.

 

И ще подмине тихо

сметките им въпросни

като любовни стихове,

писани от доносник.

 

Светецът

 

           В памет на Георги Марков

 

Един човек срещу цяла машина.

Цялата машина срещу един.

Когато държавата

не е родина,

какво да стори верният син?

 

Само едно: да мине границите

и назад да погледне с гняв.

В страна,

тъпкана от тирани,

Човекът никога не е Прав.

 

Той каза всичко и всичко даде

да чуем своите спестени викове.

И прав на своето Ватерло падна.

Един за всички.

За него – никой.



Тагове:   опит,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3217166
Постинги: 1376
Коментари: 15535
Гласове: 46490
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031