Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2008 22:48 - Опит за подсказване
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2145 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.07.2017 08:06


Славимир Генчев

Стихосбирка


 
НА ГЛАС

 

Любовта не си търси вратички

и не помни защо е дошла.

Тя превръща жените в птици,

а мъжете –           

                         в техни крила.

 

Ако няма любов, няма полет.

Има само един сезон,

в който зъзнат душите –

голи,

беззащитни

и без подслон.

 

Знам, че думите са излишни;

а когато ги изречем,

назованото

                     губи смисъл,

обясненото

                        пада в плен.

 

Но животът е безразличен 

пясък в шепата на дете.

Ти навреме кажи:

“Обичам те!”,

пък да става, каквото ще.

 

Всичко друго е суетене.

Затова изричам на глас:

Любовта

няма нужда от мене.

Любовта

има нужда от нас.

 

Некъсмет

 

Казват, че са игра

любовта и животът.

Тази мъдрост, напротив,

взе да дава фира.

 

Нито вярвам в късмети,

нито си правя пас:

има ли пет кьошета,

шестото бивам аз.

 

Всеки, знам, е лелеял

свой непостигнат блян.

Може да е изтрезнее,

който е бил пиян.

 

За да няма: „Уви,

бях глупак, че повярвах!”,

просто си направи

грешката без кръчмаря.

 

Тъй или инак, той

да надписва е свикнал.

И да му хвърлиш бой,

ползата ти е никаква.

 

Ей с такъв апостроф

ще ми се да завърша:

щом си срещнал любов,

значи не си я търсил.

 

Повест

 

Винаги ще се повтаря драмата

на героя и героинята:

всичко може да бъде

на ръка разстояние,

а любовта да остава недостижима.

 

Кръговратът от смях и песни,

и тъга, и любов стана фон,

за да видим, че тази есен

не е просто един сезон.

 

Спомняш ли си – 

нахално млади

как вървяхме направо

и пихме от много кладенци,

а жаждата си оставаше?

 

И нехаехме, че вечността

ни е харизала два-три мига!

Колкото по-голяма

е любовта,

толкова повече не достига.

 

Днес ръката ми послеслов

пише, без да мъдрува:

няма определение за любов,

ако тя съществува.

 

Присад

 

                На Донка

 

Знам, любовите са различни.
Но си приличат
по хубост.
Не е достатъчно да обичаш;
трябва и да си влюбен.

Не е тайно
изкуството
да се живее плътно -
толкова,
колкото чувстваме,
сме живи
и мъртви.

Нека поетът важничи,
че е открил любослов;
ако можем
да я изкажем,
любовта
не е любов.

Щом съм буден, мисля за теб.
Щом заспя, те сънувам.
Междувременно
съм зает
да бъда влюбен.

Кога да поставя присад
на Светая светих?
Толкова ми е истинско,
че нямам
нужда от стих.

 

Сериал

 

Дълго вярвахме –

идва времето,
наши са слънце и вятър,
птици, кораби, изключения;
само да спре войната.

Как очаквахме своя час,
да улегнат нещата,
да ни споходи шанс -
като мине войната.

Нищо, котка ни мина път;

но има и друго лято;
не е свършил светът -
нека свърши войната.

"Кой разпалва войната",
чудехме се до съмнало.
Нямаше на стената
пушка, а взе, че гръмна.

Нужни бяха години
да ни уври главата:
всичко може да мине,
само не и войната.

Времето ни попари,
но узряха децата;
техен ред е да вярват,
че ще свърши войната.

Вече нямам въпроси.
Просто стискам ръката ти
и се моля на Господ
да не спира войната.

 

Съпротива

 

Любовта е внезапен

и стръмен бряг.

Трудно е да се качиш

и да слезеш.

Всяко камъче е съдбовен знак,

всяко коренче – тънка надежда.

 

Може надолу да полетиш

и отговорът

да изпревари въпроса:

дали печелиш, като пестиш,

или печелиш, като прахосваш?

 

Разумът няма никакъв шанс,

думите – никакъв смисъл;

чувство

е синоним на талант,

вяра - равно на истина.

 

Мъжът пораства и става момче,

което не си отива.

Пък нека реката

да си тече

и брегове да срива.

 

В себе си който носи Брега

и вкуса

на височината,

не се плаши от тази река

и минава оттатък.

 

Точно произношение

 

Не решавам задачи,

които не съществуват.

Ако чувствата значат,

думите колко струват?

 

Животът е изпитание

с постоянни матури.

Колкото повече знания,

толкова повече бури.

 

Не че е нещо свише

или голяма заслуга,

но не обичам нищо

да правя заради друго.

 

Бог е бил недослов

за същности и състояния,

щом има дума любов,

а думи за нея няма.

 

Гледам звездите и знам,

че са недостижими.

Искаш ли да ти дам

която ти е любима?

 

Троянската война - ІІ

 

Не се пазя

от светотатство,

за да избегна вина:

пред войни за богатства

предпочитам жена.

 

Крехко е съдържанието,

щом зависи от формата.

Знам, ябълката

на познанието

е и ябълка на раздора.

 

Който започва на чисто,

сам ще се убеди:

влюбените не мислят

за после.

И за преди.

 

Нито упреквам Парис,

нито коря Менелай.

Всеки си сърба попарата

пътьом към своя край.

 

Може старата Троя

да е покрита с креп,

но ябълката е твоя

и войната – за теб.

 

В орбита

 

Пада ниско зимното слънце,

а лъчите му хапят само.

Хоризонтът е лък,

опънат

от ръката на любовта ни.

 

Тетивата ще ни изстреля

като следствие без причина.

Може там да сме половинки

само ако сме цели.

 

Върховете на планината

нямат никакви грижи.

Щом не виждаме красотата,

тя защо да ни вижда?

 

Все едно да намерим ключа,

а да няма врата.

На любов

може да ни научи

единствено любовта.

 

Само търсенето без смисъл

и без цели

е откривателство.

Ако всичко край нас е истинско,

значи сме на звездата.

 

Везна                      На Донка

 

Все по-бързо минава времето.

Все по-бавно се влачат дните.

Гспод дава, но ще си вземе,

ако ние

сме неми зрители.

 

Нови години - нови любови -

идват и си отиват.

Просто трябва да сме готови

и за сладко,

и за горчиво.

 

Да, любовите си приличат,

но една е същинското чудо.

Тя побира

в себе си всички.

Даже влюбванията в други.

 

Като истинска планина

тя не идва, ако я чакаш.

И дърветата й

понякога

носят нашите имена.

 

Тази сплав

от ехо и зов

притежава една особеност:

тя ти дава такава любов,

на каквато

и ти си способен.

 

Обща снимка

 

Шлюз

 

Това, че няма последна истина,

не значи, че няма първа.

Цяла армия от зависимости

може тя да обърне.

 

Никой, естествено, не е длъжен

докрай да те разбере.

Но щом не умееш

добре да лъжеш,

казвай, че си добре.

 

Виждам, че най-добре различавам,

гледайки с просто око.

Всичко останало заблуждава,

почва и свършва с „ако”.

 

За някой няма вечни приятелства,

вечни интереси – за друг.

Виждал съм фесове да се клатят

при първия

позлатен звук.

 

Хубаво нещо си е богатството,

някои шепнат безполово.

Но кой харесва приятели

с неясен произход на волята?

 

Аз слушам само едно звънче

и цял му се доверявам:

винаги трябва

вода да тече,

за да не се заблатява.

 

Антропология

 

Народите са точно като децата,

разправят учените глави;

те могат

да си строшат главата,

но и вашата да строшат, уви.

 

Десетки примери

има в историята

как трагедиите стават фарс.

Сякаш седмиците

се състоят от вторници,

а годините –

само от март.

 

Колкото пъти се появява Цезар,

толкова пъти пристига Брут.

Ще речеш, че биха

били безполезни

двамата един без друг…

 

Всяко време си има мартенски иди

и свой 18-и брюмер.

После на сцената

тълпите идат

и правят идеите за кашмер.

 

Ето го моя отговор на въпроса

що е национална беда:

народ, който

обича робството,

за да мечтае за свобода.

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5577579
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52230
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031