Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2008 22:55 - Опит за подсказване
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1863 Коментари: 0 Гласове:
2



Славимир Генчев

Стихосбирка

От фронта

 

Асиметрия

 

Нося си вярата само на голо

и не се крия в отбора.

Моята работа е подмолна:

търся игла

сред хора.

 

Наслушал съм се

на заклинания,

нагледал съм се

на тарикатлъци.

Не ти ли помогне талантът,

и Господ не може също.

 

Ако те разбираше всеки,

нямаше да си скъп.

Как да повярва хитрецът,

че не си тъп?

 

По-добре се вижда отгоре,

отдолу се чува по-добре.

Само който расте от корен

може точно да избере.

 

Истината е по природа

проста, но не убога.

Който иска

да бъде подлог,

той не става подлога.

   

Без граница

 

За да видиш скачените чувства,
трябва да гониш дивото.
Всичко, дето се случва
наужким,
някой ден става на живо.

Тъпо е сам
да стигнеш върха
и да викаш от там за помощ;
най-много да доловиш смеха
от последния ред
в салона...

Ако въпросът ти не е цял,
отговорът също
ще е непълен.
И най-заслуженият медал
страда от двойно дъно.

Къде лъжата е по-голяма –
в живота
или в поезията?
Има отговор без измама:
където
е по-полезна.

Нека се смее в захлас последният.
Има ли последна истина?
Чехов нарекъл „Чайка” комедия,
а там последен
е изстрелът.

 

Епос

 

Не е странно за никого,
че кръвта
капе от всяка голгота.
Човекът е мярка
за всички неща;
това важи и за злото.

Елементарен е всеки абсурд,
непонятни са
простите мъдрости.
Животът
се побеждава със смърт.
Смъртта
се побеждава с безсмъртие.

Все някой трябва
да бъде предан
в този свят на продадена вяра.
Щом надеждата умира последна,
значи друг
я е изпреварил.

Животът е само сълза,
която
внезапно ще се търкулне
по загрубелите скули
на краткото мургаво лято.

Точно както
отлита птицата,
както потегля влакът,
както падат войниците.

И само майките чакат.

 

Кандидатура

 

 На Димчо Дебелянов

Живях разхвърляно и с хъс.
Без маска, режисьор, котурни.
Животът ми бе среден пръст
в муцуната
на конюнктурата.

В музея на един поет
бях проумял къде е драмата:
талантът е роден с късмет,
от който копче даже няма.

И затова е разкопчан
животът му така –
до голо.
Той зъзне в каменния храм,
не коленичи и не моли.

Тук няма място за сръдня –
отдавна е направен изборът.
Или си мост,
или - стена.
А другото е конформизъм.

Затуй не си случаен гост
и участта ти е заслугата:
безсмъртен като римски мост,
по който да прелитат другите.

 

Неравновесие

 

Знаят обречените

на болка,

че зло и под камък не спи.

Често истината

се мярва гола,

но колкото да заслепи.

 

Кой ли ще я наметне с риза

в съдбоносния миг?

Понякога е въпрос на избор,

понякога –

на инстинкт.

 

В притчите има главно утехи

и мъдър фолклорен прах.

Където посрещат по дрехите,

там често изпращат по тях.

 

Всеки си има и свой аршин,

и своя лична причина

дали да обсажда Рим,

или да го подмине.

 

Воювай, преди да сложат цена

и не заради кумир.

По-добре

неравна война,

отколкото

неравен мир.

 

От фронта

 

Знам, животът е изречение
с постоянни глаголи,
правила, изключения
и достатъчно болка.

Някой случва с късмета,
други си ближат раните.
(А изравнителни сметки –
чак след век разстояние…)

В петолинията сред думите
удивителни, точки, чуденки
шепнат, карат се шумно,
пеят, молят се, удрят.

Очевидно е: само тихите
измерват с гръб битието.
И да не драскат стихове,
пак си остават поети.

Други пак се промушват
между думите и живота:

изстрел от Първата пушка
все ги сварва в леглото.

Ала в пълното изречение
нищо излишно няма
като в стихотворение-
песен на Дебелянов.

 

Пасха

 

С думи нищо не се променя.

Не се променя и с пот.

Не може никое

стихотворение

да ни прокара брод.

 

Толкова думи

са без покритие

и в обращение днес,

че инфлацията на съдбите

е естествен процес.

 

Но сред многото залъгалки

все някой

ще мине прав.

Дори да поспре за малко,

той пак не променя нрав.

 

Знае: доброто и злото

по-шарена правят солта.

Няма по-хубаво от живота

и по-истинско от смъртта.

 

Но нищо не е тъй сложно,

че да го прави слаб.

Не губи никога,

който може

от всичко да меси хляб.

 

И ако робите не въстават,

той за мая е готов.

Може жажда

да утолява

само жадният за любов.

 



Тагове:   опит,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5576988
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52230
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031