Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2008 23:03 - Опит за подсказване
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1686 Коментари: 0 Гласове:
1







Постоянна величина

  Формула

 

Защо се оказваме неподготвени

за естествените неща?

Живите

не разбират живота.

Мъртвите

не разбират смъртта.

 

Знам, че каквото и да говорим,

жадуваме

да оставим знак.

Но който е пуснал корени,

как ще достигне бряг?

 

В живота няма чисто реми,

изплъзва се

верният отговор.

Доброто и злото не идват сами;

забравяме само доброто.

 

Своята собствена участ

се мъча да пиша сам.

И колкото

повече уча,

толкова по-малко знам.

 

Решавам една задача,

без да се готвя за изпит:

когато съм тук –  да знача,

когато ме няма –

да липсвам.

 

Габарити

 

Броя минути, минават дни.
Дни отброявам, летят години.
Казвам истини –
никнат стени.
Сривам стени, за да мина.

Стигам донякъде, ала не знам
дали е късно,  дали е рано.
Всяка посока ми дава рана,
а аз –
смисъл и разстояние.

Всеки вади
аршин и съд.
Но животът вечно не пасва!
Пътят сам си намира път.
Пътникът търси място.

Да,  животът е по-просторен
от всякакъв мизансцен.
Дали обикновените хора
го правят обикновен?

Все пак нещичко вече знам
и на всекиго стискам палци.
Който може –
да бъде голям.
Без да прави
          другите малки.

 

Казус

 

Все търсех,
все преобръщах,
за да ми стане ясно,
че моята вярна същност
е просто да не мирясвам.

Аз ли
ограбих живота,
или той ме ограби?
Мачта ли бях,
или котва?
Трябвах -
или ми трябваха?

"Нужна е точна мярка,
за да отсъждаш
принципно",
горд ми призна
кръчмарят,
дето разрежда виното.

Когато не вярваш в нищо,
защо да ти вярват другите?
Освен
да не бъдеш излишен,
трябва да бъдеш и нужен.

Аз не отправям закани,
но спазвам това условие:
вярвам
само на рани
от разтрошени окови.

 

Клиника

 

Както ме емна тоя живот,

няма да мога просто

да прочета „Дон Кихот”

поне един път още.

 

Щом бивш приятел –

поет и бард –

се зарази с нашивка,

вдянах, че може без господар

който си носи всичко.

 

Какво пък толкоз,

ще каже друг,

нима човекът е ангел?

Има ли някой безгрешен тук

да хвърли първия камък?

 

Не, камък в пазва аз не държа,

ала държа на вяра

и между истина и лъжа

хвърлям не чоп,

а дарба.

 

Срещу съблазните има цяр,

но е безсилен пред зелниците.

И само който не търси кяр,

ще разпознае мелниците.

 

Квит

 

За да можем днес
да се възвисим,
значи друг
е опъвал каиша.
И пътят
не го е отвел във Рим,
а го погубил.
Подобно Димчо.

Книжките славят всяка
луда глава,
която дръзва да падне.
Подвиг!
Дали е добро за човек онова,
което е добре
за народа?

Имало е върхове
и мъже,
що са мрели със смърт юнашка.
Друго време е -
с дълго въже,
по-засукано от демокрация.

Знам оръжия, осветени от идеал;
тежко на оня, който ги вдига.
Не е важно
колко си преживял -
свобода и любов
никога не достигат.

Но да хлопаш
по отворените врати
и да чупиш
в стените глава
си струва:
истински
може да се плати
само което не се купува.

 

Лема

 

Разправят, че всичко
било суета,
че нямало нищо
ново под слънцето.
Но човек преоткрива вечни неща,
когато сам е бездънен.

Не умувам безсмислено кой е пръв -
съдбата или талантът.
Всеки трябва
да бъде такъв,
какъвто може
да стане.

Никой не е така богат
на време и ситуации,
че да пилее на вятъра
самородните знаци.

Тече битието,
зле и добре.
Ние скрития смисъл дирим.
Тежко му, който го разбере.
Горко му, който не го разбира.

 

Нямам нужда от гръмки слова
и от лъжовни празници.
За мен истинско
е само това,
което
не се доказва.

 

Многобой

 

Няма скрито-покрито
и живот след смъртта.
За да видиш звездите,
ти е нужна нощта.

Не захвърляй под коня
своя рицарски плащ:
да си жив непреклонно
е въпрос на кураж.

Който търси на тъмно
и поема вина
някой ден ще разсъмне
в собствена светлина.

Тъй че имаш ли дарба,
нямаш право на мир.
Знай, че хората вярват
не преди, а подир.

Те се сещат за извора
чак сред блатния плен.
Можеш да си им близък
само отдалечен.

 

На прицел

 

Не търся утеха

в риторичния патос,

а просто виждам интригата:

ако интелигентните бяха богати,

кой щеше да чете книгите?

 

В думите вярвам, а не на думи,

вярвам в човека, а не на хора,

вярвам на прицела, а не в куршумите,

вярвам на притчи, а не в истории.

 

Именно тези, които казват

да не се вземаме

на сериозно,

най-много

от истината се пазят

и животът им

е стена от пози.

 

Виждам още, че истинският живот

няма нужда от грим и димки.

Не е толкова важно

какво –

по-важното е кой

има.

 

Какво е много,

какво е малко,

къса или дълга ни е веригата?

Моето определение е като залък:

имам само това, което ми стига.

 

Правдоподобие

 

Ето я сцената,
на която
по навик играем с жар.
Кога изпадането от играта
е като падането
на Икар?

Виждам, че има
множество начини
да си придадем вид.
Между паплач, палач и палячо
разликата е някой виц.

Дали между истина и заблуда
приликата е в саможертвата?
Не всеки,
който е търсел друго,
е откривал Америка.

Нека падналите на колене
хвалят прелестите на ниското.
Дали ги изкачваме,
или не -
върховете не губят смисъл.

Затова всяка нова история
ще спазва строгия гриф:
посред воплите
на актьорите
Икар да пада щастлив.

 

Самоцел

 

Късно е да се чудя
подраних ли
и с колко.
Вече съм твърде буден,
за да приспивам болки.

Казвам, което правя.
Правя, което върша.
Ако ми искат,
давам.
Взимам, защото връщам.

Следвам посока само
ако и тя
ме следва
и не развявам знаме,
без да съм го отгледал.

Липсва ми нюх
за кръшкане
и за полезна орбита,
но не залагам
същност,
за да спечеля форма.

Като ранено бедствие
в близките
сто години
искам да съм причината
на собственото
си следствие.

 

Височината

 

Нямах нито излишни илюзии,
нито безплодни мечти -
и животът не ми прости
ни лошото, ни хубавото.

Имам опит, добит от книгите,
и опит, добит на собствен гръб.
Едно обаче разбрах със сигурност:
най-достъпен е ненужният път.

Оптимист съм, макар да зная,
противно на Кавафис стария:
каквото и да сторим, накрая
винаги идват варварите.

Не е нужно да търсим из космоса
спиците на колелото:
този свят служи на простите
да си живеят живота.

Не застивай в покой ни тук,
ни там, където си стигнал;
няма летвата никой друг
вместо тебе да вдигне.

Не знам дали ще хване дикиш
моята лична доктрина:
щом срещу целия свят вървиш,
няма как да ти се размине.

Сигурно не откривам голяма тайна,
но да кажа пак съм готов:
каквото и да постигнем, накрая
ни остава само любов.



Тагове:   Опит,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3588752
Постинги: 1385
Коментари: 15537
Гласове: 47345
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031