Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2008 12:28 - Щрауси
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1907 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 29.12.2008 08:13


 

Не знам дали сте срещали тип като Панко – фотографа в списанието, където работя. Вярно, всеки е башка луд, както се казва; ако хората бяха еднакви, светът би бил скучно място. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че не са и чак толкова различни. Може и да не са правени от един баща, но изглежда като да имат общ генетичен код, идещ от праисторически времена. Понякога не мога да разбера професията им ли ги уеднаквява, или са се заели с нея именно защото им подхожда.
Той бе от онези люде, за които Ролан пише, че са завършени изцяло до 25-годишната си възраст. Въоръжени с дузина-две крилати фрази и поговорки, пасващи за всяка ситуация, вечно с нов виц на уста и категорично мнение за жените, те преминават през живота с фотоапарат, линийка или чук, убедени, че знаят всичко за света, човека и битието и без каквито и да било угризения. Постигнали са определено ниво и са добили рутина, за да си упражняват занаята, и това е венецът на професионалното и личностното им развитие. Жестове, говор, реакции, интереси, шеги, намеци  – при цялата индивидуалност на всеки от тях - си приличат като милион капки вода. При все че наглед са улегнали, сериозни, възрастни хора, създали семейства, навъдили челяд, понатрупали имот.

Като всички тях, и Панко бе станал с времето същински дървен философ, който обаче никога не помнеше какво, къде и защо е снимал; помолете го да ви напише текст под снимка и ще разберете какво имам предвид!

Отразявахме веднъж награждаването на актюери от застрахователни дружества и Панко ме попита „к`ви са тия глупаци”, за да надпише после диска със снимките.

-Актюери – отвърнах му.

На другия ден Панко донесе диска, а аз го пъхнах в чекмеджето, без да го погледна. Когато приключих с репортажа, извадих диска, за да избера снимки. На диска с едри разкривени букви той бе написал: актьори…

Дори да видеше сто пъти написано „теракота”, той упорито произнася терикот, но за сметка на това ще ви упъти с точност до сантиметър къде може да намерите хем хубав, хем сравнително евтин терикот; мицубиши пък задължително произнасяше мицобуши. Запомнянето на име на изпълнителен директор му отнемаше година, и то само временно, особено ако не се наложеше да го снима месец-два…

Панко обаче неуморно бистреше световната политика, гневеше се на световното устройство, негодуваше срещу неправдата. Личеше, че презира тематиката на списанието ни и я смяташе за възглуповата. Изобщо всяко нещо, което не разбираше, за него бе върховна глупост. Затова с подигравателна полуусмивка слушаше разгорещените ни спорове по някоя актуална тема. Ако изобщо можеше да се каже, че слуша, докато люпи семки и решава кръстословица. Иначе участваше в общите ни разговори, разпалено обсъждаше положението в държавата и действията на американския президент; даваше акъл, издаваше присъди, често въздъхваше: „Ех, аз да бех, аз ….”, четеше жълти вестници и вярваше на всяка дума в тях; същевременно смяташе журналистите и въобще интелигентите за ръкавелковци. Което никак не му пречеше да се мисли за интелигент. Носеше газов пистолет (за всеки случай), а на дясното му ухо висеше златна обица.

Станеше ли обаче дума за гозби, туршии и мезета, нямаше си еша! Ако искате рецепта за никулденски шаран, кисело зеле или ловджийска туршия, непременно ми се обадете – ще ви дам координатите на най-добрия в тази необятна сфера…

Фактът, че шегите му бяха все на сексуална основа, просто няма да коментирам – това важи за толкова хора, че често се чудя дали пък няма по нашенско някаква всеобща полова незадоволеност, ако се съди по закачките на мнозинството. То и в телевизионните токшоута ако не се спомене за чукане, майтап не става.

И Панко не правеше изключение: каквато и дума да чуеше, неизменно извърташе нещата натам. Пък че се имаше за голям мъжкар е излишно да споменавам; трябва да го видите как му святкат очите, щом се появи нещо „по-засуканко”; ръцете го сърбяха да не засуче мустак като Григор Вачков, когато крадеше мома в един филм.  

Пред Панко човек можеше да стане за смях за много неща, особено ако са от битово естество. На нас ни пламнали главите от някакъв проблем и не знаем откъде да подхванем нещата, а той току изтърси:

-Бе стига само с тая работа, човек трябва и да се поживее! От работа се гърбавее, не се хубавее!

Винаги бе готов за веселба, за почерпка, за „разнообразие”. Обръщаше се към колежките с вежлив престорен тон и употребяваше само умалителни: „Душице! Миличко! Ей ти снимчиците от онова вчера с ония цървули!”

Ако пък го попиташ кого е снимал, тутакси отвръща погнусен:

- Е нек`ъв бастун там!  

Свършеше ли работното време, освен за пиене, за друго не можеш да го хванеш.

-Просто трябва да бъдем добри хора, добри! – повтаряше той понякога ни в клин, ни в ръкав. С което искаше да каже, че сме лоши, задето се правим, че се занимаваме със сериозни неща, и го караме и него да стои и да работи.

Презрението му към ръкавелковците нямаше граници. Съзерцаваше суетнята им с подигравателна полуусмивка, която казваше:

-Глей ги, бе, глей ги па тия! Бе за какви се мислите, бе? Бате ви Панко като се прибере дома, че като му спретне жената една убава салата, че като му сипе една силна ракия, ебал съм ви мамаата на всички умници!

Опитвах се деликатно да му внуша, че участниците в конференцията не са пълни тъпанари. Панко неохотно се съгласяваше, но в края на краищата питаше:

-Остана ли още некой за снимане от тия тъпунгери?!

За каквото и да станеше дума, той знаеше отговора. С нищо не можех да го изненадам. Само веднъж успях да привлека вниманието му, но за кратко. Беше се повредила пералнята на майка ми, по-точно - счупи се щифтът на люка на старата й 30-годишна АЕГ. Тя познавала и някакъв техник; обадих му се, занесох люка, а оня се похвали, че има всякакви резервни части, смени частта и гушна 15 лева.

Като отивахме с Панко в поредната командировка, от автобуса му показах блока, където се намира сервизът – недалече от кино „Изток”. Той кимна с глава и веднага ми обясни, че кино „Изток” отдавна не било кино. Некакъв измислен фонд го бил купил и щели да вдигат мол.

-Тъпанари! – процеди през зъби: - На моловете им мина времето! А що филми гледах тука с Гойко Митич, що мацки стисках за баджаците!

Като минавахме покрай Врана, Панко ме осведоми, че тук имало цело земеделско стопанство; даже продавали „на тънка цена яйчица и месце”.

Той го беше закъсал с единия крак и му бяха забранили да пие. Не ми стана ясно каква е връзката, но той доста се бе вкиснал от тая забрана. Чувал бях за някаква врачка, която лекувала успешно всякакви болежки, и му обясних, че къщата й се намирала някъде по пътя между Пловдив и Асеновград.

-Глупости! - Той ме изгледа с досада. - Ходил съм. И тя е от ония, дето като им почукаш на вратата, питат кой е… – Панко махна с ръка. – Баси врачката!

И се загледа в полето навън. Можеше и да мълчи, но ако му се говореше, не се съобразяваше изобщо с мен - дали не си мисля за нещо свое или за работата, която не беше лесна – понякога записвах на диктофона по десетина касетки, които после трябваше да дешифрирам дни наред, за да напиша репортаж и да извадя най-важното, докато той само включваше дигиталния апарат на „автоматична стрелба” и снимаше като картечар. От 1000 снимки 20 ставаха; той знаеше това и не се косеше за нищо, когато снима.

По едно време в далечината се мернаха щрауси. Панко, щом ги видя, ме сръга с лакът – това беше един от начините, чрез който привличаше вниманието на събеседниците си. Другият бе да те сграбчи за реверите или да ти забоде показалец в слънчевия сплит.

-Ял ли си щраусово месо? -  с чувство за превъзходство ме подпита той.

-Не съм – отвърнах честно.

Панко ме изгледа с нескрита ирония и отвори уста.

Но нямаше къде да си скрия главата.

Славимир Генчев




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stix - „Ех, аз да бех, аз …. ”, четеше жълти ...
28.12.2008 13:00
„Ех, аз да бех, аз ….”, четеше жълти вестници " и броеше жълти стотинки...
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - жълтите стотинки
29.12.2008 08:14
явно го задоволяват, а със сигурност снима сватби и погребения...
цитирай
3. анонимен - Благодаря!
05.01.2009 17:42
Наистина е хем за смях, хем за плач...
Щастлива и успешна 2009 година!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5582699
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031