Виждам, че който търси късмет,

никога 
не чувства вина.

Щом планината отиде при Мохамед,

тя не е никаква планина.

Не на всекиго да е човек

му отърва,

не всеки гледа да не се мине.

Когато последните станат първи,

последиците

стават причини.

Нима пчелата има заслуга,

че жилото си

оставя бързо?

Истината, разбира се,

е съвсем друга:

умира, който я търси.

Какво от това, че светът е безкраен

и се крепи на магия?

Не съществуват

големи тайни

за оня, който не крие.

Той знае точно какво е нарамил

и колко свят е поел.

Затова няма нужда

от оправдание

и може да бъде цел.