Живеем в огледален свят

на двойници и отражения

и между фикция и факт

стоим като стихотворения.

Кое е истинско, не знам:

ръката ли, която пише,

или написаното там,  

ако е на командно дишане?   

На думите е господар

най-преданият роб на думите.

От нищо не очаква кяр,

за нищо не хаби куршуми.

И никой свят не му е крив,

че в него се оглежда Словото!

Щом авторът е талантлив,

не може да не е виновен...

Безсмислената суета

е твърде постна откъм тайни.

Да помним: трайните неща

не подозират, че са трайни.