Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2012 10:18 - "Йоан - Синът на гърма"
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1845 Коментари: 1 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
http://slavimirgenchev.info/?p=3013

 image На 11 юни 2012 г. в салона на кино "Освобождение" в София се състоя първото премиерно представление на мюзикъла „Йоан – Синът  на гърма” - последен проект на Сдружението за християнско изкуство "Мюзикълът”, чиято основна цел е да популяризира и утвърждава библейските християнски ценности чрез спектакли с библейско съдържание и с други визуални форми на изкуството. На снимката: режисьорът Антон Радославов запознава публиката с работата на екипа върху мюзикъла

image

Докато гледах със затаен дъх (от първия до последния момент на спектакъла) шеметното развитие на действието, буквално "преливащо" от игра, диалози, песни, танци, светлинни и звукови ефекти, си мислех, че не съм и очаквал да видя в България подобно зрелище, което съдържа три главни елемента: амбизициозен замисъл, високо в жанрово отношение творческо постижение и успешна художествена реализация.

----------------------------------------

Действието започва на остров Патмос, където старият ап. Йоан си припомня своя живот. image Борбата на младия Йоан в търсене на истинския смисъл на живота, конфликтите му с религиозната система и срещата му с Христос Месията разкриват изборите, пред който всеки човек е изправен. Примиерата на представлението е планирана за края на 2012 г. (Засега са готови трите части на мюзикъла, екипът работи усилено и върху последната, четвърта част).

imageimageimageimage

imageimageimage

Колективът се състои от млади ентусиазирани хора, между които не повече от петима-шестима са професионални актьори, певци и музиканти (впрочем, музиката и песните се изпълняват на живо); останалите са любители, които обаче играят и пеят с толкова хъс, вкус и вдъхновение, че напълно компенсират липсата на професионално образование. (А и си мисля, че едва ли само "истински" актьори биха се справили по-добре с трудните роли, които изискват не само актьорска дарба, но и певчески и танцови умения, и то в много голяма степен.) imageimageimageimage Всъщност, не това е най-важното в случая... Най-важното е идеята на Антон Радославов - автор на сценария и режисьор на "Йоан – Синът  на гърма”, да представи живота на Йоан - син на рибаря Заведей и брат на Яков, написал последното от четирите евангелия, както и Апокалипсиса. Защо точно апостол Йоан? Защото в самото неговото поетично написано евангелие съществуват драаматургични елементи, които просто чакат да бъдат изваденш и изведени на преден план, сподели режисьорът след спектакъла.
Макар че в мюзикъла действието следва оригиналната евангелска история, на места авторът си е позволил художествено и сценично оправдани "волности", които с нищо не накърняват "историческата" правда, но за сметка на това позволяват действащи лица и събития, исторически срещнали се или случили се на различни места и в различно време, да "влязат в обхвата" на сценичната хронология, с което се постига единство на време, място и действие, с изключение на времето от появата на малкия Йоан до неговото израстване и среща с Месията. Да не говорим пък за алюзиите със съвременността - по време на спектакъла на видеостената прелитат влакове-стрели, олицетвораващи човешкия живот и неговото стремително прелитане, а уверен женски дикторски глас често предупреждава, че .... линията не бива да се пренинава... imageimageimageimage Жълтата линия.... Жълтата линия, която олицетворява Забраната, Ограниченията, Закона, Реда, Кошмара - неща, срещу които Йоан се бунтува и не може да приеме от малък. Макар и възпиран от брат си, майка си, баща си, от първосвещениците, от Андрей (Първозвани) и брат му Андрей, Йоан непрекъснато задава трудни житейски и философски въпроси за Сътворението, за Бога, за човешката "роля" в живота, за Греха. И когато Месията се появява (трудно приет, (не)разбран и (не)раз-познат от мнозина), той вътрешно е най-подготвен да Го последва в Неговия път. Спектакълът не натежава, въпреки че продължава близо два часа, и то без четвъртата част. Убеден съм обаче, че той ще предизвика фурор в театъра, където е планиран да бъде показан на широката аудитория, и му предричам дълъг сценичен живот. В мюзикъла има много хумор, леки, съвсем битово-житейски поднесени диалози, в които се изричат висши философски, религиозни и човешки истини по най-естествен, ненатрапчив начин. За момент човек изобщо забравя, че става дума за библейски и евангелски сцени, тъй като нещата са изчистени от иманентната си религиозност, превръщат се в общочовешки ценности и стойности: свободата на избора, (не)съобразяването с постулатите (така е било писано, така трябва да бъде, нищо не може да се направи и т.н.)... Затова представените в мюзикъла истини звучат едновременно автентично за своето време, но и много актуално; неслучайно например римските войници са облечени с модерни, почти военни или полицейски униформи (но с кожени ризници, щитове и копия), а Пилат се нахвърля върху Йоан с думите: "Значи ти си против правителството?!"
С появата на Иисус идва ред и на някои притчови сцени, чрез каквито Месията е разпростаннявал учението си сред своите ученици и последователи. В този смисъл бих определил целия спектакъл като една всеобемаща притча за човешкия живот, за правото на избор и свобода, за (не)примирението с условностите и даденостите, за израстването до една или друга идея, кауза, Мисия. Особено приятен е хуморът, който блика от някои персонажи, като Йоан, Яков, Андрей, Касий (началникът на римската стража), Матей (данъчния "инспектор") и други. Пък и целият спектакър е изпъстрен с хумор и ирония, които допринасат много за по-лекото възприемане на действието, като постигат и друг важен ефект: правят много по-приемливо очевидното актуализиране на теми и сюжети, валидни и преди 2000 години.
В ролята на младия Йоан се превъплъщава Крис - син на моя приятел и бард Виктор Макаров, който пък играе ролята на Заведей - бащата на Йоан. Ролята на Кайяфа е поверена на актьора и барда Тодор Янкулов, който се включил като актьор в спектакъла, след като гледал като зрител първата част и се запалил по него. imageimageimage

http://www.themusical-bg.com/




Гласувай:
22
0



1. imbe - ???
16.06.2012 15:08
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3568777
Постинги: 1384
Коментари: 15537
Гласове: 47284
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930