Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2012 15:27 - Юбилейният вестник "Да се завърнеш..." ни връща към Димчо
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2068 Коментари: 2 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 http://slavimirgenchev.info/?p=3929 - Майор Томов съхранява "Сиротна песен" в маншета на шинела си цяла година - Димчо Дебелянов е бил и.... пожарникар В навечерието на Димчовите поетични вечери (11-12 август 2012 г.) по повод 125-годишнината на гениалния лирик Дирекция на музеите - Копривщица, издаде специален възпоменателен вестник под наслов "Да се завърнеш..."

image

Заглавието е част от началния стих на прочутата Димчова елегия, която излиза на бял свят на 19 август 1912 г. във в. "Смях". (От днешна гледна точка това е може би ирония на съдбата - елегична творба да бъде поместена в хумористичен вестник, но говори и за промяната във вкусовете и нагласите на хората през епохите.) Отговорен редактор и автор на голяма част от текстовете в юбилейното издание е уредникът на къща-музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица Дойчо Иванов. Инициаторите и изпълнителите заслужават адмирации и поклон за положения труд, защото 14-те страници на вестника съдържат неоценимо богатство. Освен неизбежните за подобен род издания познати на по-ерудираната аудитория моменти от житейската и творческата биография на Димчо, вестникът съдържа и някои съвсем нови и неизвестни досега факти и обстоятелства, а други са разгледани под различен ъгъл или в светлината на новооткрити документи. Това е и причината отделни материали да съдържат противоречиви становища - те просто се основават на различни, взаимно отричащи се истини... В статиите "Димчо Дебелянов - животопис" и "Бележки и уточнения по биографията" Дойчо Иванов се е постарал на базата на последните проучвания да изчисти някои погрешни заключения и представи, плод на натрупани през годините и дори митологизирани (в положителна или отрицателна посока) факти и "факти".

imageimage

imageimage

Четвърта страница е посветена на историята на родната къща на поета - от построяването до реставрирането и превръщането й в музей.  Любопитно е, че тя е възстановена в първоначалния си вид не от кого да е, а от арх. Вельо Дебелянов - първи братовчед на Димчо, син на неговия чичо Иван. Вельо е пет години по-голям от поета и също роден и израснал в тази къща. image На пета страница има материал от акад. Иван Радев; на базата на официални документи, съхраняващи се в Държавния военноисторически архив - В. Търново, той окончателно разсейва мита, че Димчо заминава на фронта като доброволец. От документите е видно, че тримесечният "имунитет" на служителите в Сметната палата, според който те не подлежат на мобилизация, отпада в началото на 1916 г. и Димчо заедно с останалите е редовно призован да се яви в частта си. Развенчан и разпространяваният от левичарите мит за Нотата на Антантата до българското военно командване по повод изпращането на поет от такава величина на фронта, където да бъде убит. Интересен е краткият текст, посветен на художника Георги Белстойнев, автор на портрета на Димчовата майка Цана Илиова - Ибришимкойчова, който е оформил и първата експозиция в музея и е бил първият му уредник. Поместен е споменът на Александър Божинов - последния копривщенски бохем, журналист, художник, рецитатор, завеждащ местното копривщенско радио, който при откриването на музея на 5 октомври 1958 г. пръв установява, че там тогава присъства и голямата несподелена любов на Димчо - Иванка Дерменджийска. Тя написва в книгата за впечатения "След сетната среща аз дълго те търсих... На истинския поет и човек Димчо Дебелянов!" (Иванка Дерменджийска).

imageimageimage

imageimage На шеста страница могат да се прочетат спомени на Малинка Карабобалиева - бивш уредник на музея, както и непубликуван до днес спомен на Стоил Ройдов, на когото Димчо е бил командир. Особен интерес предизвикват спомените на дъщерята на Димчовия дружинен командир майор Томов - човека, на когото Димчо поверява стихотворенията си "Сиротна песен" и "Един убит"; майор Томов ги съхранява в маншета на шинела си повече от година, преди да ги предаде на Димчовия приятел Георги Райчев, назначен по това време за кореспондент към Седма Рилска дивизия и комуто първата работа е да разпита всички за житието-битието на Димчо на фронта и за гибелта му. На седма страница е поместен материал за приятеля на Димчо, доктора по право Тома Томов от Батак (да не се бърка с майор Томов), който - като доста заможен човек - го кани заедно с Гьончо Белев през лятото на 1914 г. , на гости в родния си край. За да се издържа, Димчо дори бива назначен - внимание! - за "надничар по опазване на горите от пожари" в Държавно лесничейство "Беглика", т.е. пожаронаблюдател по тогавашната номенклатура. )))

imageimageimage

Броят съдържа и множество други интересни материали, но е трудно да се преразкаже цял вестник. ;))) Затова спирам дотук и пожелавам на всеки, който се интересува истински от живота и творчеството на Димчо, да се снабди с вестника - има го в Дирекцията на музеите в Копривщица.

imageimageimage

imageimageimage

imageimageimage

imageimageimage




Гласувай:
27
0



1. alhimik1 - Благодаря, Слави!
16.08.2012 14:22
(
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - И аз ти благодаря, Док! )))
16.08.2012 14:25
alhimik1 написа:
(

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4107192
Постинги: 1403
Коментари: 15541
Гласове: 48476
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031