Виждам те в отблясъците. В малките ти отражения разпилени по всичко, до което се докоснеш. Събирам ги като дете за първи път стъпило на плажа. Събирам ги и обичам всяко едно от тях.

Гледам те в очите. Така мога да видя цялото ти лице. Въпросът не е толкова в самите очи, а възможността да долавяш емоциите изписани по лицето. Как да гледам настрани, когато лицето ти ми рисува рамката на това, което ми казваш. И винаги има подпис, дали ще е формата на усмивката, трапчинката на бузата, начина по които си извърташ очите или просто въздишка.

Гледам те сутрин, когато се събудя преди теб. Устните ти са леко издадени напред, дланите ти са до лицето. Спокойна и естествена. Красива и омиротворена. Усмихвам се и усещам, че мога да постигна всичко. Защото си до мен, защото те има.

Виждам те в тревата, в далечните облаци и забързаните ручеи. Виждам те и в огъня, танцуваща на ръба. Всеки път лицето ти е различно. Всеки път, но винаги си ти.

"Всеки път лицето ти е различно.. Всеки път, но винаги си ти." :)