Прочетен: 1473 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2020 20:03
„От мястото на събитието“ е типично свидетелска книга, в която са включени доклади от научни конференции, рецензии за новоизлезли книги на съвременни автори, кратки репортажи от литературни премиери и есеистични признания за решаващата роля на някои знаменити книги за формирането на житейските възгледи на цели поколения от рода на четящите хора.
Събитията са илюстрирани с множество свидетелски снимки, повечето лични, т.е. от автора.
БАЩАТА НА ГЕНЕТИКЕТА, МИЧУРИН И ОЩЕ НЕЩО
Грегор Мендел е роден на 20 юли 1822 година в Хайцендорф, Бохемия – тогава част от Германия. Отрасъл в бедно семейство на крепостни селяни, Мендел, ставайки на 21 години, постъпва в манастира на августинците в Брюн (Бърно). През 1847 г. е ръкоположен за свещеник и с помощта на игумена на манастира, който забелязва склонността му към науката, е пратен да изучава математика и естествена история във Виена. През 1853 г. се завръща в Брюн и продължава да учи в местното висше училище. От 1856 г. започва своите първи опити в манастирската градина, касаещи растежа на граха. През 1866 г. публикува своите първи наблюдения със заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“.
Така е дадено началото на съвременната наука генетика, въпреки че никой тогава не оценява неговия труд. Едва през 1900 г. на базата на неговите проучвания, при които са използвани над 30 000 растения, светът „преоткрива“ отново тази нова наука. Бащата на генетиката умира през 1884 година в Бърно (Брюн).
Понеже генетиката (тази мръсна буржоазна лъженаука!) влиза в остро противоречие с марксистко-ленинското „учение“ , в което приоритет се дава на средата, която влияе тотално върху личността, тя (генетиката) е подложена на дива болшевишка критика. Болшевишки учЕни като Мичурин (на чието име нашите червени умници бяха прекръстили черноморското селище Царево) се опитват да докажат, че средата, а не наследствеността, играят по-важна роля върху развитието на растенията, животните и хората. Това им е особено необходимо, за да могат да “узаконят“ престъпните социални експерименти, извършени с хората в поробените от комунизма страни.
Убийствен на тази тема е обемистият роман на Владимир Дудинцев
„Белите одежди“, който излезе и у нас в началото на перестройката. Препоръчвам го на всеки левичар у нас, който иска поне малко истини да научи и да си прочисти мозъка от (само)заблуди, лъжи, (само)оправдания, носталгични настроения и други присъщи тям душевни състояния.
В романа „Белите одежди“ е проследена работата на цял съветски научен колектив, който се мъчи да докаже, че дадено растение, растящо сред други различни, в крайна сметка ще стане като тях под влияние на средата, в която вирее!
Същевременно в колектива има и нормални хора, които са наясно, че това е кауза пердута, и тайно провеждат други експерименти, които ще ги доведат до вече постигнатото от американските и европейските генетици. „Предателите“ са разкрити и разправата с тях е по болшевишки“ строга, но справедлива“ - по сталински.
Че как иначе? И все пак е важно, че е имало и има хора, които намират сили да се изправят срещу абсолютното зло, което под формата на произлязъл от народа комунистически главорез без капка ум в главата нарича един достоен и непримирим с лъжата биолог „торба с лайна“. (Какъвто, впрочем, е самият той и каквито са обикновено неговите съпартийци.) Романът на Дудинцев е престоял десетки години в чекмеджето, преди да може да види бял свят. У нас излезе през 1989 г.
Влиянието на средата е много важно за болшевиките, защото целта им е да превърнат хората в послушно стадо, което изпълнява безпрекословно партийните повели. Средата служи чудесно и като оправдание за едни или други човешки постъпки, особено „отрицателни“.
Да отдадем дължимото на Грегор Мендел и за пореден път да прокълнем комунистическата зараза, която и в тази сфера си показа рогата и съсипа и осакати милиони човешки животи и съдби.
В ГРОБА НА МОСТИЧ СА ПОГРЕБАНИ ПЕЧЕНЕЖКИ...
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
29.02.2020 08:34