Прочетен: 2539 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2017 14:02
Вътрешен огън
Адрес
Има много злина,
има болка.
Но животът
винаги
е още повече.
Той тече и дълбае подмоли,
и достига
до края на словото.
Куп незначителни,
случайни неща,
пренебрегвани и без подпис,
се оказват на сутринта
краеъглията
на живота.
Осъзнавам, че нищо не знам
чак когато
ми става ясно;
ако вече си твърде голям,
няма никога
да пораснеш.
Знам, нещата не са,
каквито са били
и каквито трябва да бъдат.
Всички се раждаме без бодли,
но малцина
умират твърди.
Много късно е да си жив
точно щом проумееш живота.
Ако имаме
някакъв рецидив,
той е: смисълът не работи.
Изборът не е
между слово и меч,
а между стена и пътека.
И трябва да стигнеш твърде далеч,
за да дойдеш до всеки.
Всеки днеска е станал
нов Неверни Тома:
бърка в чуждите рани,
без да чувства вина.
Появи ли се чудо,
чуди се: “Ама как?
Сигурно е заблуда
или номер на маг!"
Орисия човешка –
да признаеш за Бог
Оня, Който не беше
от човек по-висок.
Чак когато възкръсне -
ден и век след това -
да повярваш и в Кръста,
и в светите Слова.
Не ценим ли живота,
не ценим и смъртта,
че доброто и злото
имат обща врата.
И дано не е всуе
за едного поне...
Слепите все ще чуят.
Заслепените – не.
Агиография
Колко хора
си вземат изпита,
а животът им пише двойки!
Повтарачите го надхитрят;
те умеят да се настройват.
Плащат евтина индулгенция
ослободените сноби:
щом светците са прекалени,
те и Богу
са неудобни...
Днес човеците са на рядко,
а лъжите -
така на гъсто,
че не можеш да минеш гратис,
без надеждата да си скъсаш.
Не припирам за равносметки -
просто виждам, седнал накриво:
има
организирана посредственост.
Няма
организирана талантливост.
Тя презира
свързаните измами
и отпъжда всяка съблазън.
И по своите скъпи рани
нощем бъдещето предсказва.
ослободени - sic!
Иисус - І
Всички пътища водят към Рим
за онези, които са тръгнали.
Да, животът е обясним,
но когато не го залъгваш.
Всичко, ставало на този свят,
пак се повтаря – в слово и дело.
Понякога трябва да минеш отзад,
за да тръгнеш начело.
Който няма очи – не става за цар.
Който няма говор – не става за Господ.
Но духът сам си е господар
и слуга, отговорът и въпросът.
Той не избира помежду ад и рай,
зло и добро, част или цяло.
Който наистина е стигал докрай,
може да стане начало.
Затуй не бързай света да сразиш
като поредния самозванец.
Едно е върховете да изкачиш.
Съвсем друго е връх да станеш.
Иисус - ІІ
Той не е господин
за един ден
и не си счита заслугите.
Дори и обикновен,
пак не прилича на другите.
Може
да върви по вода,
но с глава разбива стените.
И не за аплауза
на тълпите,
а за цялата свобода.
Знам, сред глъчката
на суетата
глъхне Божият зов:
невъзможно е патос
да замести любов.
Няма мярка,
дето решава
кой лош е и кой – добър.
Ако изборът ти е правилен,
той ще е в твой ущърб.
Който действа открито,
ще върви
неразбран.
Но след него
стените
ще се издигнат в храм.
Равновесие
Има време за всичко,
пише Еклесиаст.
Пропуснеш ли го обаче – няма.
Но дори да не вземеш
своята част,
не значи, че си измамен.
Да, победите носят радост,
а загубите – горчивини.
Но кой печели, когато пада?
Оня, който руши стени.
Който е стигал пешком звездите,
той не напредва с бутане.
Грозното и хубавото
са относителни,
а пошлостта – абсолютна.
Това, че няма всеобща истина,
не значи, че няма криви.
Щом не знам,
че не знам,
ще мисля,
че знам и къде отивам...
Да, всичко на този свят си има
основание – поне на вид.
И само любовта е необяснима –
като
самоубийство на кит.
Речник
Как да живея лесно,
след като не умея
да съчинявам пиеси,
докато трае действието?
Нито играя двойник,
нито си правя сметки.
Знам, че не е геройство,
ала си плащам билета.
Стойност не всичко има,
дори и да има цена.
Най-сигурни синоними
са любов и жена.
Лъсва всяка преструвка,
щом изникнат въпросите,
а обущарите и с обувки
ще си живеят боси.
Ставаш, каквото правиш.
Струваш, каквото сториш.
Само че не забравяй:
има и по-нагоре.
Самотворение
Живеем в огледален свят
на двойници и отражения
и между фикция и факт
стоим като стихотворения.
Кое е истинско,
не знам:
ръката ли,
която пише,
или написаното там,
ако е на командно дишане?
На думите е господар
най-преданият роб на думите.
От нищо не очаква кяр,
за нищо не хаби куршуми.
И никой свят не му е крив,
че в него се оглежда Словото!
Щом авторът е талантлив,
не може да не е виновен...
Безсмислената суета
е твърде постна откъм тайни.
Да помним: трайните неща
не подозират, че са трайни.
Вътрешен огън
Не очаквам
снегът да оправи
с белотата си тоя свят.
Виж - животът си продължава.
Без да пита
кой кум, кой сват.
Както всички, и аз отсъждам
и по малко
държа карез.
Просто себе си за да бъда –
не за полза и интерес.
Няма нужда да ставам вещото
свръхлице,
за да знам детайли;
и дори да не зная нещо,
все излиза, че съм го знаел.
Може то да си няма име,
но не значи,
че е измама.
Всеки вижда, когато има,
а малцина - когато няма.
Чуй как шепне над нас снегът,
че светът е започнал в бяло,
а посоките
стават път
само щом им дадем начало.
Ирландски братя правят опит да подобрят ...
Нов коментар във видеоблога: опит за раз...
От Копривщица за Копривщица
ГРАМОФОНЪТ ХВАЛИЕР БИЧИ СТРОФИ НА КОНВЕЙ...