Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2011 09:31 - Ножът е дървен
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2011 Коментари: 6 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

1.  
Каквото и да ми разправяте, хората си падат по фетишите. Кажи им, че виждат лъжичката, с която поетът си е сърбал чорбата в окопите на Европейската война или че във витрината лежи куфарчето, където са открити последните му стихотворения – стаяват дъх, сякаш са чули тръбите на Второто пришествие. Особено ги впечатлява фактът, че часовникът му продължил да работи няколко часа след смъртта му. Какво странно има тук? Явно преди това е бил старателно навит. 
Някои са чели (все не си спомнят къде, но вероятно съществува подобно клюкарско твърдение), че поетът съвсем не бил загинал така, както го описва уредникът на музея, а най-делнично и прозаично – от прост коремен тиф. Аз влизам в ролята на последна инстанция и търпеливо възстановявам историческата истина, граничеща с мит; вече знам колко естествено е за хората да развенчават ореоли. Това дава основание на мнозина да не съзнават собственото си нищожество.

Недалеч от град Долни Дъбник мълчаливо буренясват останките от старите турски калета. Играл съм сред тях като дете. Все още могат да се доловят очертанията на отбранителната линия, при все че окопите са полузатрупани. Тук-там е останал по някой трап, в който след дъжд дълго зеленеят локви и крякат пъпчиви жаби. Сред бурените се стрелкат синьо-зелени гущерчета; съсел, изправен на задните си крака, зорко оглежда околността.

Историята живее в нашата памет, а тя е строго индивидуална. Ето, притварям очи и се напрягам; опитвам се да си представя картината на боя. Може би наистина съзирам руските солдати, които щурмуват калето на нож, и низамите, отчаяно бранещи позициите си. От учебниците е известно, че агаряните са отстъпили и са се укрепили в Плевен, но аз искам да знам как точно е станало всичко, да чуя руското „Ура!”, фанатичното „Аллах!”, хрущенето на ребрата, прободени от щика, белите облачета над цевите… Бих могъл да видя всичко това, но ми трябва нещо съвсем дребно – някоя гилза, парче от щик или копче от мундир.

Хората се вкопчват в някоя вещ, защото им се струва, че чрез нея ще усетят как спира времето. След 10-15 години калетата ще изчезнат съвсем. Само паметникът, който се белее недалеч, ще остане. И небето е същото, и същото слънце ще огрява местността, онези огромни дървета, под които пладнуват стадата, са видели всичко. Паметта не е достатъчна; трябва друга струна, за да разбереш, че всичко си остава същото и само времето е минало. Краткостта на живота внезапно става осезаема; за сметка на това гърдите се изпълват с патриотична гордост.

Не се учудвам на нелепите въпроси, които може да чуе само човек, работил в музей. В началото не можех да разбера защо хората не се опитват истински да вникнат в една или друга драма. Нали историята заедно с всичките си събития и факти, свидетелства, документи, реликви и… фетиши се състои от безброй лични драми? Сигурно защото главните неща в едно събитие се проумяват най-добре чрез досега с някакви дребни, незначителни детайли, в които се таи особеният му смисъл?

 

(Следва)

 



Тагове:   ножът е дървен,


Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - В повечето случаи, Славимире, въпросите, които се задават, е
08.08.2011 09:39
само да придадат на питащия вид на интересуващ се.
Той ще забрави който и да е отговор м мига, в който напусне музея.
Хората, които питаят жив интерес към събитията, обикновено четат много литература, сравняват, правят анализи и когато имат неясни представи, се осмеляват да попитат някого, без да знаят той дали има повече познаниния.

Поздрави
Валя
цитирай
2. evrazol - Поведението на хората отдавна не се управлява от воля и дух.
08.08.2011 09:52
Управлява се от щения. И то моментни. А онези, за които това не е така, си задават въпроси. :))

Главните неща в едно събитие се проумяват най-добре от съпричастните. Останалите се закичват с тях, без да проумяват.
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Такива бяха впечатленията ми през 1977-1980 г., когато бях в музея.
08.08.2011 10:00
yotovava написа:
само да придадат на питащия вид на интересуващ се.
Той ще забрави който и да е отговор м мига, в който напусне музея.
Хората, които питаят жив интерес към събитията, обикновено четат много литература, сравняват, правят анализи и когато имат неясни представи, се осмеляват да попитат някого, без да знаят той дали има повече познаниния.

Поздрави
Валя

цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Не почувстваш ли нещата отвътре, те ти остават чужди.
08.08.2011 10:01
evrazol написа:
Управлява се от щения. И то моментни. А онези, за които това не е така, си задават въпроси. :))

Главните неща в едно събитие се проумяват най-добре от съпричастните. Останалите се закичват с тях, без да проумяват.


цитирай
5. makont - Наистина си прав,
08.08.2011 12:24
спомен по асоциация, представа по асоциация, от вещи. Пък и нали всички волю или неволю сме вещомани. Важното е, че при проявен интерес винаги се научава нещо ново. Хубава седмица!
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Ето това е важно: научването на нещо ново. Хубава седмица и от мен! ))))
08.08.2011 12:32
makont написа:
спомен по асоциация, представа по асоциация, от вещи. Пък и нали всички волю или неволю сме вещомани. Важното е, че при проявен интерес винаги се научава нещо ново. Хубава седмица!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5586104
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031