Постинг
18.08.2011 11:07 -
Петко Теофилов - възрожденецът от 20. век
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1786 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2019 17:53
Прочетен: 1786 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.12.2019 17:53
В рамките на Летните културни празници в Копривщица 2011 се състоя възпоменателно тържество и откриване на експозиция по повод 40-годишнината от кончината (27 август 1971 г.) на вдъхновителя, организатора и създателя на модерното музейно дело в бунтовническата възрожденска столица Копривщица - Петко Теофилов.
Аз постъпих на работа в Дирекция на музеите през 1977 г. - само 6 години след кончината на последния възрожденец, и всъщност "попаднах" сред екипа, създаден от него.
Не случайно всяка втора дума, която чувах, бе свързана с тази удивителна личност, успяла за толкова кратко време да остави такова богато духовно и културно наследство.
Не само Копривщица, но и цяла България дължи нему този уникален комплекс от исторически и архитектурни паметници, както и съществуващата музейна структура, нейната организация, управление и функциониране.
Като имаме предвид, че е роден през 1919 г. и че се установява трайно в Копривщица едва през 1951 г., става ясно, щото Петко Теофилов е съумял да извърши своето епохално дело само за 20-ина години, отивайки си от този свят твърде млад дори за тогавашните представи - ненавършил 52 години.... ((((
Възпоменателното тържество се състоя на 14 август, събота, от 11 часа в двора на къща-музей "Тодор Каблешков".
Присъстваха много хора - роднини, близки, приятели, съратници, колеги на Петко Теофилов.
Възпоменателното тържество бе водено от уредничката Елена Желязкова,
която представи накратко житейския и професионален път на П. Теофилов.
Кратки слова произнесоха Райна Каблешкова,
Донка Кривиралчева,
Андон Брайков,
Искра Шипева и други. Широко скроена личност, чужд на партийни пристрастия, "наблюдаван" от "народната" власт заради своята непокорност, ерудиран, вдъхновен, колегиален, честен, открит, прям, надарен с въображение, писателски талант и ораторски качества, енергичен и неуморим - това са само част от характеристиките, дадени му от хората, които са общували с него през годините.
Както ми каза една от снахите му - вдовица на най-големия му син арх. Теофил Теофилов, - невъобразимата деятелност на Петко Теофилов донякъде е била за сметка на ..... присъствието му в семейството: той излизал рано, за да отиде на работа, връщал се за кратко на обяд, излизал отново, а щом се приберял вечер вкъщи, затварял се в кабинета си, за да пише..... Изпод перото му са излезли много и разнообразни книги - от пътеводители до художествени романи и от биографии до биографични и художествени повести, разкази и очерци. (Впрочем, някъде в архива си пазя и негови стихотворения, посветени на Димчо Дебелянов, но ще ми трябва повечко време да ги открия.))))
Ще отбележа мимоходом още, че П. Теофилов е основал и туристическото дружество в Копривщица....
На снимката долу са по-голямата част от моите колеги от музеите, някои от които дойдоха специално за това честване от страната. (Но вече ги няма Тодор Тумангелов, Кети Тумангелова, Янко Доросиев.... (((()
След тази "семейна" снимка имахме възможност да разгледаме изключително богатата еспозиция, посветена на живота и делото на Петко Теофилов, която проследява целия му жизненпът и разкрива разнообразните му интереси и дейности.
...........................................................................................................................................
Последната снимка на Петко Теофилов
Като заключение убедено мога да кажа, че Петко Теофилов - по мащабите на своята богата деятелност и по оставеното духовно и културно наследство - напълно се родее с онези възрожденски наши личности, които са патрони на днешните копривщенски и български музеи.
Аз постъпих на работа в Дирекция на музеите през 1977 г. - само 6 години след кончината на последния възрожденец, и всъщност "попаднах" сред екипа, създаден от него.
Не случайно всяка втора дума, която чувах, бе свързана с тази удивителна личност, успяла за толкова кратко време да остави такова богато духовно и културно наследство.
Не само Копривщица, но и цяла България дължи нему този уникален комплекс от исторически и архитектурни паметници, както и съществуващата музейна структура, нейната организация, управление и функциониране.
Като имаме предвид, че е роден през 1919 г. и че се установява трайно в Копривщица едва през 1951 г., става ясно, щото Петко Теофилов е съумял да извърши своето епохално дело само за 20-ина години, отивайки си от този свят твърде млад дори за тогавашните представи - ненавършил 52 години.... ((((
Възпоменателното тържество се състоя на 14 август, събота, от 11 часа в двора на къща-музей "Тодор Каблешков".
Присъстваха много хора - роднини, близки, приятели, съратници, колеги на Петко Теофилов.
Възпоменателното тържество бе водено от уредничката Елена Желязкова,
която представи накратко житейския и професионален път на П. Теофилов.
Кратки слова произнесоха Райна Каблешкова,
Донка Кривиралчева,
Андон Брайков,
Искра Шипева и други. Широко скроена личност, чужд на партийни пристрастия, "наблюдаван" от "народната" власт заради своята непокорност, ерудиран, вдъхновен, колегиален, честен, открит, прям, надарен с въображение, писателски талант и ораторски качества, енергичен и неуморим - това са само част от характеристиките, дадени му от хората, които са общували с него през годините.
Както ми каза една от снахите му - вдовица на най-големия му син арх. Теофил Теофилов, - невъобразимата деятелност на Петко Теофилов донякъде е била за сметка на ..... присъствието му в семейството: той излизал рано, за да отиде на работа, връщал се за кратко на обяд, излизал отново, а щом се приберял вечер вкъщи, затварял се в кабинета си, за да пише..... Изпод перото му са излезли много и разнообразни книги - от пътеводители до художествени романи и от биографии до биографични и художествени повести, разкази и очерци. (Впрочем, някъде в архива си пазя и негови стихотворения, посветени на Димчо Дебелянов, но ще ми трябва повечко време да ги открия.))))
Ще отбележа мимоходом още, че П. Теофилов е основал и туристическото дружество в Копривщица....
На снимката долу са по-голямата част от моите колеги от музеите, някои от които дойдоха специално за това честване от страната. (Но вече ги няма Тодор Тумангелов, Кети Тумангелова, Янко Доросиев.... (((()
След тази "семейна" снимка имахме възможност да разгледаме изключително богатата еспозиция, посветена на живота и делото на Петко Теофилов, която проследява целия му жизненпът и разкрива разнообразните му интереси и дейности.
...........................................................................................................................................
Последната снимка на Петко Теофилов
Като заключение убедено мога да кажа, че Петко Теофилов - по мащабите на своята богата деятелност и по оставеното духовно и културно наследство - напълно се родее с онези възрожденски наши личности, които са патрони на днешните копривщенски и български музеи.
Изложба показва усмивка от Доньо Донев
ЗДРАВКО АНЕВ - СПОМЕНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Изложба на Марко Монев в галерията на „Б...
ЗДРАВКО АНЕВ - СПОМЕНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Изложба на Марко Монев в галерията на „Б...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52270