Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2017 12:03 - „Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси! „ Чарлз Буковски
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5511 Коментари: 4 Гласове:
19

Последна промяна: 06.04.2017 11:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси! „  Чарлз Буковски

image

Наричат го „от 9 до 5“. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата. След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.

Знаеш, че все казвам „Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси“.

И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.

Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?

Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: „Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни изволни всичките ей така, не разбирате ли?“ Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им.

Сега в индустрията се правят огромни съкращения (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени). Уволняват хората със стотици хиляди и лицата им са зашеметени:
„Вложих 35 години…“
„Не е правилно така…“
„Не знам какво да правя…“

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха? Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите. Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?

Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.

Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: „Никога няма да бъда свободен!“. Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот.

Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа. И когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и лайна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.
Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.

Чарлз Буковски 1986 г.

Четете още на: http://www.budnaera.com/201702f/17020042.html#ixzz4dLy7YUWN
 

Чарлз Буковски (1920–1984), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, разследван от ФБР, е автор на над 45 творби — проза и поезия. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света е близо 2 милиона.

https://chitanka.info/book/4938-vsichko-na-masata

image
 

На днешната дата, преди девет години,  съм направила страничката си в блог. бг. Поне така сочи първият ми постинг, който съм публикувала тук. Мисля, че бях публикувала нещо друго, много лично, което после свалих.  Доведе ме, моята колежка Дони - Коколина/ cocolina. Много или малко са девет години,  ще попитате? Не мога да определя. За мен те са като един миг.  Други ще кажат годините са си години. Защо ли си е губила времето, вместо да напише нещо, което да остави като следа след себе си. Но, не това сега има значение. По важното е, че в трудни за мен дни изразявах себе си по свой начин , тук на тази страница. И разменях мисли със сродни души.  

Имах намерение да публикувам материал за един българин, чийто живот е бил прекършен, заради превратностите на времето. Поради ограниченост на времето ще направя  това в следващия постинг.

Днес попаднах на един материал, писан преди време, но с актуално звучене. Оставям на Вас, сами да прецените дали е така?

Човекът, откакто е станал разумно същество е имал стремеж към създаване на общество,  в което да има социална справедливост и възможности за нормален живот за всички. За съжаление и до ден днешен този стремеж е останал непостижим.

                                                           image

 

 

 

На всички приятели, съмишленици и всички, които надничат тук желая здраве!  Винаги отправям  и моите прозрения, като пожелания:

Обичайте  и бъдете обичани!
Смисълът на живота е в малките неща!

Хубав да е днешният пролетен ден!

 

 

 

 

 

 

 

 










Гласувай:
19



1. sande - Робът е достоен за свеоето робство!
05.04.2017 15:48
Заслужава си го. Даже може и да свикне снего.

Даже може и да си го обича.
Робството е примирение със статутквото.

Напоследък не се харесвам. Никак.
Даже станах радикален враг на всякакъв вид робство.

Страх пред по-силния. Страх пред шефа. Страх пред насилника. Страх пред неизвестното.

Стадото е робство. Сутринта реагирах крайно остро против новите робства.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Честит Рожден ден на блога ти!
05.04.2017 20:55
Добре си сторила, като си се включила в това общество - имаш какво да кажеш на идващите след нас, пък и на самите нас.
Клипът за съжаление е деактивиран, сигурно ще го смениш с друг.
Поздрави,
Коста
цитирай
3. sande - Огромна, безкрайна тема ! Слоожна и непостижима.
05.04.2017 21:19
Няма да има разговор по темата.

Тя е милион пъти по-голяма от нас.

Баез никакви шансове за допирни точки и единомислие.

Планетарна тема.

Даже Чарлз Буковски е една бръмчаща муха.
цитирай
4. donchevav - Никога не съм работила в завод, зад ...
05.04.2017 22:05
Никога не съм работила в завод, зад портал, не познавам този тип експлоатация и робство…Учителската професия, може би защото беше моя детска мечта, ми се струваше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. И ми се случваше цели 40 години – онова вълшебство да се изправяш на всеки 45 минути срещу променяща се конфигурация от 30-на чифта очи – умни, преценяващи, комбинативни – и да знаеш, че в следващия миг можеш да ги разсмееш или разплачеш, че ги владееш – тия безкрайни вселени, които а-ха! – да се сблъскат … но ти ги завихряш, накъдето си пожелаеш, ти ги владееш. … Приказка безкрай!
Приказката свърши точно за 10 минути – в момента, в който осъзнах, че вътрешната свобода е самозаблуда, че не аз съм центърът на тази щастлива звездна система, че Вселената е далече по-сложна, че нищо не зависи от мене, напротив, завися от всичко и това, всичкото, протяга заплашително пипала към понамалелите ми сили и енергия, към остатъците живот в мене. Напуснах на мига – тъй както ден преди това щастливо планирах да заведа на матура и бал моите почти осиновени за осемте години заедно дванайсетокласници. И оттогава вече втора година се движа на метър и половина над земята – не разбирам с какво съм заслужила цялата тази радост…не ми и трябва да разбирам - просто летя… O, nomen dulce libertatis!
Чудесен текст на Чарлз Буковски! Сърцето ми трепна, когато стигнах до описанието на онази грозота и уродливост, които усещането за заробване носи! И като свои почувствах думите в последния абзац – за „късмета” и „радостната радост на чудото”.
„Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.”
Благодаря ти, Ч. Буковски! И на тебе, скъпа Ати – отново прекрасен текст и проблематика си подбрала!
Честит юбилей! Бъди здрава и все така вдъхновено и смело отстоявай своите позиции – тук, в блога – и в живота! Прегръдка, приятелко!
цитирай
5. tota - Този линк ще ви отведе до филма Корпорацията /The corporation (2003)
06.04.2017 10:45
http://www.dokumentalni/?p=583
"Само преди 150 години Корпорациите са относително непознато явление, днес те са доминираща институция в света… постепенно и у нас.
Филмът изследва въздействието на Корпорацията върху средата, обществото, децата, здравето, медиите, демокрацията, и даже върху нашите гени… филмът е критически поглед върху конвенционалното здравомислие относно ролята на корпорациите в съвременния живот. Филмът е провокация към адвокатите на икономическата глобализация. Добър повод за размисъл, дебат и действия….
Във филма участват Майкъл Мур (режисьорът на филма“9/11 по Фаренхайт”), Ноам Чомски, Наоми Клайн (авторката на “Без лого” No logo) и Милтън Фридмън (Нобелова награда за икономика). Със специалното участие на “Топ консултантите на ФБР относно психопатите” , защото както шеговито се изразяват в резенциите за филма: “Corporation” е изследване върху патологията на печалбата и властта. Филмът е представен на фестивала Сънданс. Първата прожекция на филма в мрежата на киносалоните на САЩ е била през април 2004г."
цитирай
6. tota - Последният удар за България - минните концесии
06.04.2017 11:41
http://www.dokumentalni/?p=4522
Поредният прекрасен документален филм на българския холандец Патрик Смитьойс.
Как концесиите за нови мини в България са смъртната присъда за страната и хората? Една кратка история за истината за земните ни богатства и битката на група смели хора в Трън.
цитирай
7. stela50 - Извини ме, мила Ати... пропуснала съм
10.04.2017 10:55
не само интересния размислящ материал, но и твоята Блогова годишнина...
Прекрасен текст на Чарлз Буковски, великолепно сътворен постинг...
Адмирации !!!
Тези девет години в блога не само, че не са изгубено време, не...
те са и среща с един ерудиран и светъл човек, какъвто си ти, приятелко,
с богатата душевност и чувствителност, със знанията и мъдростта,
със силата и красотата... Благодарности, мила Ати...
Прегръщам те !
цитирай
8. tota - sande, planinitenabulgaria, donchevav, stela50,
29.04.2017 22:42
Благодаря Ви за коментарите. Наистина темата е огромна и актуална, везависимо, че робството го няма вече в такъв вариант, който знаем от книгите. Но проявлението му е променено, затова приемам споделеното от автора за вярно. "Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси!"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147131
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031