Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2018 16:20 - ДА СИ ПРИПОМНИМ КАКВО СТАНА НА ДНЕШНИЯ ДЕН...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2355 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 09.09.2018 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                ДЕВЕТИ  СЕПТЕМВРИ

 

                    Девети ептември ми купи палтенце и каза:

                  „Честито, честито, момченце!”

                    Девети септември ми купи сандалки

                  „Да припкат – заръча краченцата малки!”

                   А после ми сложи в ръката геврече,

                 „Хапни си!” Девети септември ми рече.

 

                   На края, децича – каква изненада!

                   И знаменце даде ми той за парада.

                   Изтичах при баба, разказах й всичко;.

                   А баба въздъхна: „Ех, внуче добричко!

                   Такъв е, такъв ни е празника – харен.

                   И всеки го среща сега благодарен.

                   Той дава на всинца ни дрешки, закуски

                   И розово слага по датските бузки”

                  А страият дядо засмян се обади:

                „Девети септември и младост ни даде”

 

                                                    Цветан Ангелов     

 ДА СИ ПРИПОМНИМ КАКВО СТАНА НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 74 ГОДИНИ

      Двес е един от най-трагичните дни в българската история,  нанесъл най-голямата вреда на българите в цялата ни история – окупацията на България от съветските войски и послдващото й разграбване в продължжение на 45 години. Това не е най-страшното, макар то да се изтъква винаги на първо място. Най-страшното бяха извършените промени в държавното ни устройство, при което поради терора над хората, отнемането на собствеността им, както и избиването на част от интелигенцията ни, а останалите наши учени и културни деятили изпратени по затворите, на заточение по селата, доведи до нещо много страшно –  унищожаване на ценностната системва на българина, благодарение на която сме се съхранили като народ през петстотнте години турско иго. За тези пет века турците не нанесоха толкова вреди пна нас, българите,  колкото руснаците с тяхната противоестестквена идеология. За 45 години те ни изродихме до степен, при която връщане назад не знам дали изобщо е възможно. Хората, загубили в резултат на репресиите  на комунизма имотите си, а с това и свободата си да са стопани на самите себе си, да са свободни и независими от инетранционалистите, лишени от интелигенцията си, изгубиха и ценностнатат си система,   която обединяваше етноса ни, учеше го на добродетели, хората имха визия за бъдещето си, яснота за местото във всеки момент по земния си път на своете естествено Божие употребление. Така в резултат на битието, което определя съзнанието, ние се оформихме като една нова нация без морал, защото в нея 45 години господстваше насилието и лъжата,  въведини в Голямата страна още през 1917 г. Създаде се нова класа, на опростачените, която руската мафия опитва сета да ползва за създаване на хаос в страната ни и недоверие във всичко случващо се, благодарение на изирането от опростачения ни електорат на президен от партията на Другарката ниновА. Това са двамата най-големи врагове на България в момента, като между тях има и някакава разлика. Нинова е нещо средно между пазарен субпродукт и пазарен проститут, защото хем се явява подкрепник на Путин, хем се е ориентирала към САЩ. В много по-лоша визия е президентът ни, който е в класа отвратительник и бива ползван само за енно – да работи против дължавата ни чрез дърпането на конците му от Москва. Такива врагове в собствената си страна няма нито една държава бивша членка на времето в соцлагера. Тия двамата са нашия срам пред ЕС и пред света.

   Без всякякво съмнение субродуктът ниновА и отвратильникът радеВ имат своята подкрепа. Това е елестроратът на опростачените, на пиянищата, на бетонните глави, на продажния вот, а вероятно и на някякяв сума в рубли. Веднаж влязла в организма на някой, брадатата спирохетата на Маркс се предава по наследство. Има заразени дори интелектуалци, които поради заразата си не могат да направят разлика между сик и пармак / за завършлите медиицина фалос и дигитус/, но въпреки това „творят”. Поетът трябва в няколко изречения да изкаже мъдрост, за която на други са необходими страници, а разполага ли с такава напр. поетът Миссана, който пише в коментар към постинга на един недоппавен, че английските разузнавателни служби отровиили Скрипал. На такъв интелекуалец едва ли някой ще прочете негово стихо, каквото и да е то. Нищо чудно този поет да заени писането на стихове с поставянето на отбивачки на релсите на влаковете, да дерайлират те, както един наш велик поет-интернационалист, разстрелян за тази си дейност.

    Датата 9. 09. 1944 е повод за размисляне на хората, които все още могат да мислят, не включвам между тях опростачените от нета. Във връзка с нея помествам една статия за преврата, който катурна страната ни и още една с мнение на Маркс за Русия.

 

    Ето първата статия:

08.09 23:35 - Фактите за 9 септември:

Автор: asenprodanov111 Категория: Политика   image 
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 

1

 


 ПО ПОВОД ПРАЗНИКА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ – ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ:


Позорно и недопустимо е в държава – член на ЕС и НАТО да се честват бивши празници увековечаващи мрачното време на тоталитаризма, тоталната изолация на България от демократичния, цивилизован свят и робската й зависимост от руснаците. Не е лоялно спрямо поетите договорености, принципи и приоритети съпътстващи членството ни и е умишлено нарушаване на същите. Освен това е очеваден парадокс. 
Превратът на 9 септември 1944 силово налага тираничния комунистически режим. А през 2000 година комунистическия режим със закон е обявен за престъпен. Което явно никак не пречи на днешното му публично възхваляване, честване на празниците му (главният е именно 9 септември), открито предлагане и налагане на символите му. Тези прояви на социалистите – комунисти са грубо нарушение на закона, но прокуратурата ни вместо да се самосезира, унизително си затваря очите и като щраус си завира главата в пясъка. Да, но така още по-ярко й лъсва червения гъз. У нас най-нагло, демонстративно и провокативно се развяват руски и съветски знамена, на най-видни места грандиозни монументи и всевъзможни паметни плочи абсурдно прославят руските окупатори и терористи. Този анахронизъм вреди на имиджа на България. Симбиозата между тоталитарното минало и демократичното настояще е ярко представена в България и ни прави антиреклама пред съюзниците от ЕС и НАТО. Силните на деня – дясноцентристите правят опасни компромиси и аморални реверанси на гробокопачите на съвременна България – комунягите и русофилите. Въпреки, че левицата отдавна е отслабена и непопулярна, тя коварно се е инфилтрирала като болестотворен вирус в здравия организъм на днешна България (на всички нива в управленските държавни и общински структури) и прави всичко възможно да го разруши. Свидетели сме на повсеместна политическа мимикрия което непрестанно увеличава недоверието и апатията сред обществото. Тя е причината за онази черта в народопсихологията ни поради която българите казват: „Всички са от един дол дренки”, „Вземи единия та удари другия”, „Еднакви като две капки ... боза” и т.н. Защото общия знаменател между политиците ни – представители на коренно различни идеологии са далаверата, шуробаджанащината и печелбарството. Всичко това в крайна сметка е опасна спирачка в развитието на България по евро-атлантическия път и е крайно време за предприемане на кардинални мерки.

Едно от най-съществените и фрапиращи различия на България в сравнение с всички останали страни от ЕС е, че единствено у нас не се осъществи необходимата декомунизация, лустрация и не се въведе изучаване в училища и университети на истината за комунистическите издевателства и престъпления, потопили България в кървав терор след руската окупация. Причината за това положение е неотслабващото влияние и всевъзможен натиск на Русия над българските политическите партии и лидерите им, поставящо европейска България в прикрита (за аполитичните и политически индиферентните), но достатъчно явна и видима (за политически грамотните) фатална зависимост от руснаците. Като следствие от горното, болшинството от българите продължават да остават в дълбока заблуда относно историческата истина. След като в учебните заведения не се изучават фактите по заробването на България от СССР, за чудовищните престъпления на комунистическата върхушка, след като истината за всичко това продължава да бъде старателно укривана и преднамерено изопачавана няма как да не бъдем на срамното и унизително първо в Европа място по брой на русофилите и лявоориентираните. Това положение позори и принизява България пред партньорите й в ЕС и НАТО. 
Така или иначе историческите истини рано или късно все пак стават публично достояние и неизменно водят до съответните кардинални промени. За съжаление, явно в България този процес на постепенно избистряне ще отнеме прекалено много време (несравнимо по-дълго отколкото в останалите страни от бившия соцлагер) докато историческата истина за онова мрачно, злокобно време на кошмарните последствия от руската окупация след 9 септември 1944 се осъзнае от всички в обществото. А в резюме тя е следната:
1. Драстично орязване на големи, стратегически важни площи от територията на България
2. Десетки хиляди (главно от средите на елита и интелигенцията на България) зверски избити (от освирепелите комунизирани дебили) без съд и присъда или след абсурдни дела – режисиран от руските окупатори фарс и "безследно изчезнали” със забрана да бъдат издирвани 
3. Фалшив референдум - България става Социалистическа Република – хората са насилствено принудени да гласуват така под заплахата от смъртно наказание, въдворяване в концлагери, изселване в изолирани гета на политически неблагонадеждни инокомислещи и пълна конфискация на имоти ако откажат съгласието си
4. Колосални финансово-икономически целеви загуби, които преизчислени по днешния валутен курс представляват разходи в размер надхвърлящ седем милиарда долара - пари за издръжката на войската на Окупаторите – Червената армия! 
5. Конфискация на фабрики и заводи с последващо разбойническо разграбване, демонтирането им и откарването на техниката и продукцията им в СССР 
6. Конфискация на едрата градска собственост
7. Конфискация на земеделските имоти
8. Подаряване златните резерви на България на руснаците 
9. Два пъти девалвация на лева - през 1952 и 1962
10. Три пъти тотален, катастрофален фалит на България
11. Прекъсване на политическите и търговските контакти с развитите страни
12. Забрана за пътуване в посока демократичния, западен свят дори за неотложно и животоспасяващо медицинско лечение 
13. Невъзможност за учение и специализация на младите хора в цивилизования свят
14. Налагане на безпрецедентни ограничения на правата и свободата на хората плюс всевъзможни забрани
15. Подлагане на масово следене, подслушване и агентурна разработка от Държавна сигурност и милицията на всички набедени за привърженици на Западната идеология, вербоване на доносници и предатели
16. Създаване на партийна каста от комунисти и русофили, предани на партията и на СССР, плюс тъмно-червен лумпенизиран елит главно от невежи, но верни на властта и на руските окупатори, наречен „активни борци против фашизма и капитализма”, облагодетелствани от всевъзможни привилегии: приемане във ВУЗ без класиране по успех, назначаване на хубава и добре платена работа, особено на всички началнически позиции, запазване за тях на всички работни места в държавната и общинска администрация, в митниците, в милицията, в армията
17. Въвеждане на задължително, повсеместно и приоритетно изучаване на руски език, за сметка на останалите чужди езици, налагането на почти само руски филми, музика и информация при почти пълна забрана на западните музика и филми, заклеймявани като вредни и лоши
18. Зареждане на търговската мрежа почти изцяло само със стоки произведени (сдЯлани!) в СССР – изключително допотопни и непродаваеми в развитите, цивилизовани държави
19. Системно поддържане на тотален стоков дефицит (дори за стоките от първа необходимост!), принуждаващ хората на унизително чакане с часове на километрични опашки за всичко необходимо и неизбежно създаващ порочните синдроми на „връзкарството”, на „стоките под щанда”, на „запазено за другаря ...”, на „уредено по втория начин”, на „снабдено от нощния магазин”
Все в този аспект списъкът с „екстрите” наложени ни след руската окупация може да бъде продължен с още много подобни и болезнено познати на съвремениците на кошмара продължил почти половин век. 
И така, вследствие на руската окупация, България се превръща в робски, териториален придатък към СССР, изолиран от свободния, проспериращ свят, населявана от поробени хора - лицемерни, злобни, завистливи, комунизирани и изцяло зависими от руснаците. Това бе времето което разви у българина т.н. Стокхолмски синдром, затвърди робския му манталитет и сервилно поведение към руските окупатори.

   Ето и втората статия, която много бих желал да я прочетат ниновА и радеВ, а поетът миссанА  да напише по тема от нея стихо. Делата на интелектниците, ангажирани с политиката на тия двамата, съратници на Путин в хибриидната му война, която се води от Центъра срещу България. Напомням, че Вапцаров също е писал стихове по заказ или по приказ от Интернационала. Поетите, дали пет лв. да се фанат на това хоро послее дават 10, за дги пуснат, ама не става…

  

 Статиятае намерена и публикувана от Ал. Йорданов:

 Понякога във Фейсбук наричат „русофоби” и „фашисти” тези, които пишат истини за Русия. Сблъсквал съм се с този факт. Но добре е да се знае и още един факт. А той е, че на този ден, точно преди 153 години, КАРЛ МАРКС – „Папата” на комунистите по цял свят, е написал писмо до своя другар ФРИДРИХ ЕНГЕЛС. И в него четем следното абсолютно „русофобско” и „фашистко” твърдение:

"Русия е име узурпирано от московците. Те не са славяни и въобще непринадлежат към индо-германската раса. Те са натрапници, които трябва да бъдат прогонени на изток от Днепър и по-далече.”

Маркс, както винаги е „обективен”, за разлика от „субективните” материалисти и идеалисти. Комунистите избягваха да цитират тази му мисъл. А днес, когато някой напише нещо подобно във Фейсбук, те го наричат „русофоб” и „фашист”. Може и да е „фашист”, но след „фашиста” Маркс.

Написаното от Маркс естествено впечатлява Фридрих Енгелс. „Романтична душа” е той, но решава сам да провери как стоят нещата. И лесно стига до следния извод: "Европа има само една алтернатива: или да се подчини на варварското иго на славяните, или окончателно да разруши центъра на тази враждебна сила - Русия...". Но, за да бъде парадоксът пълен, днес в Русия има град носещ името на Енгелс, при това административен център на Енгелски район в Саратовска област. До 1931 г. е известен като Покровск. 
Впрочем Карл Маркс има издадена книжица със заглавие „Секретната дипломация на XVIII век” (Лондон, 1899 г.), в която надълго и нашироко обяснява що за орда са били московците. В нея четем: „Московия (Русия) е плащала данъци на кримския хан, неин суверен и правоприемник на Златната орда чак до 1700 година. Московският цар е посрещал кримския посланик извън границите на града, качвал го на коня си, а той пешком, водейки коня за юздата го отвеждал в Кремъл, поставял го на трона, а самият той коленичел пред него.” 
Да се чуди човек откъде Карл Маркс ги знае тия руски „тайни”. Факт е обаче, че тази Марксова книжица бе от забранените за четене в „ония години”.

Колко далечна е тази 1865 година, когато Маркс съветва да се прогонят руските „натрапници” на изток от Днепър? Но същевременно, колко актуална е задачата поставена от него на нашите украински приятели? Да, те наистина трябва да прогонят руските нашественици „и по-далече”. Затова и когато аз, а и много мои приятели във „Фейсбук” искаме същото, вече знаем, че чукаме на „отворена врата”. При това я е отворил не кой и да е, нали

   

  image 
                                         СОЛЬДАТИТЕ НА СТАЛИН

image

                                              СОЛЬДАТИТЕ НА ПУТИН

              За финал, стихотворение, посветено на Путин:

                                             ХИМНОСЛОВНО
                                           По игрища и пързалки, 
                                           волно ний играем
                                           и макар и още малки,
                                           името на Путин ние знаем!
                                           
                                           /Поети Жребцова и Кобилкин,
                                           превод Гюнтер Байшлаф и Зюси Аршлох/


   И накрая още една чужда статия по темата:

Юрий Александров
Ето, пак настъпва „светлата“ дата, на която отново разни хора от цялата страна ще наизлязат по улици и площади, гордо развявайки червени и руски байраци. Ще говорят с носталгия за времето, когато всичко било „по-хубаво, по-спокойно, по-справедливо“. Ще лъжат, как през социализма „имало всичко за всички“, и работа, и храна, и равенство. Как съветската армия ни била „освободила“ и донесла на България „мир и съзидание“. И как днешна Русия била пример за подражание за всички нас.
  Тези хора обаче няма да кажат и дума за десетките хиляди избити като кучета българи в дните след тая дата, за лагерите, за телената мрежа по границата, която пазеше не от натовските войски, а беше просто стена на един затвор, наречен Народна Република България. Няма да ви разкажат, как техните бащи и дядовци с реки от кръв установиха „народната власт“ и как после в продължение на 45 години я крепиха чрез терор, насилие и смазване на всички индивидуални и общностни права. Чрез тъпкане на Свободата, така както и турчин не я е тъпкал.   Точно за отнетата свобода на българина те няма да кажат и дума. Защото за тях Свободата не е ценност. Много по-важно беше, по примера на римските императори, да нахранят народа и да вземат свободата му, отколкото да развиват нация от независими хора. Но дори в нахранването не успяха, след три фалита и взети огромни заеми от омразния Запад. Някои все още помним празните супермаркети и магазини в края на 80-те...   Но не за супермаркетите и липсата на банани ми е мисълта. В онези черни 45 години българските комунисти успяха да превърнат голяма част от българския народ в чисти лумпени, за които ценности, като свобода, толерантност, независимост и достойнство са тера инкогнита. Т.е. създадоха от българите нация от полуроби – нещо, в което никой чужд агресор не е успял. Тези крепостници не можеха да напускат свободно страната си, дори не можеха, без позволение да се преместят да живеят от едно в друго населено място. Те не можеха да изказват недоволството си против властта, а малкото смелчаци, които го правеха бяха избивани или вкарвани в занданите и лагерите. Те нямаха право да създават собствени политически, културни или синдикални организации. Нямаха право да издигат свои кандидати за народни представители извън посочените от властта. Не можеха да се захванат със собствен бизнес. Нямаха право, дори ако изберат, да не работят. Беше им забранено да слушат западни радиа, за да не могат да разберат истината. Бе въобще, тогава, всичко, което не бе изрично позволено, бе забранено.   Всичкият този терор упражнен върху българския народ от комунистическото управление естествено нямаше да бъде възможен, ако през септември 44-та в страната ни не беше нахлула Съветската армия, чрез която бе установен този античовешки строй. Просто без СССР нашите комунистически терористи щяха да бъдат изчистени постепенно от лицето на България... Не само заради българската войска и полиция, а и заради това, че онова, което предлагаха беше възприемано с подозрение от средния консервативен българин.   Сигурно ще изневеря на себе си, ако не спомена, че на 9-ти септември България въобще не замени демокрацията с комунизма, просто защото демокрацията тогава беше отишла отдавна на кино. Едно 10 годишно авторитарно-монархическо управление беше заменено с тоталитарно такова. В първото обаче беше заложено една възможност за еволюционно развитие на нашата нация, докато второто съперничеше на най-човеконенавистните идеологии съществували на света.   Та на 9-ти септември биологичните и идейни наследници на комунистите отново ще коленичат пред паметника на „освободителя“, отново ще призовават към излизане на България от Свободния свят и ще демонстрират любов към една държава на североизток, която през цялото си съществуване е била символ на тирания, самодържавие и терор. А това едва ли може да бъде български празник?  
Юрий Александров https://gledam.blogspot.bg/
https://gledam.blogspot.com/2017/09/9.html?spref=fb




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yoan2015 - Ако не се лъжа постингът на Асен П...
09.09.2018 18:16
Ако не се лъжа постингът на Асен Проданов е в трета глуха, а за това какво е станало на тази и след тази дата е, че голяма част от населението на България се обърна в полуидиоти, също като тези дети ги, ни освободиха, но за радост и напук на всички комунисти, някои хора останаха чисти..... Мое мнение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190868
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031