Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2009 17:32 - Дългокрако стихотворение без рими
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 1581 Коментари: 5 Гласове:
7



 

Всичко, което трябва, се случва –
за зло или за добро.
Тъй или инак, без теб се чувствам
като Адам без ребро.

Животът е низ от раздели и срещи,
обагрени с жива печал.
Трябва човек да изгуби нещо,
за да стане по-цял.

С ново име е старата улица,
с нов тротоар и грях.
Никога тук не е имало люляци,
та да въздишам по тях.    

И аз не търся никакво вдъхновение,
нито пък рима на „ов”.
Всяка дума е цяло стихотворение,
а всяка жена - любов. 

И това, че улицата е друга,
не значи, че аз съм друг.
Че ти си същата, не е чудно;
ти си чудото тук.      

Гледам те как идваш към мене -
грях без смокинов лист –
като дългокрако стихотворение
на майстор-поантилист.





Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Йеее... чудно! :)))
08.10.2009 18:33
"Всяка дума е цяло стихотворение,
а всяка жена - любов."

Брависимо!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - И няма чудо,
08.10.2009 18:45
нали?
Благодаря, че прочете!
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Благодаря, Лидия!
09.10.2009 08:48
Няма чудо, но няма и грешка.
цитирай
4. анонимен - slavimirgenchev1953
15.10.2009 23:08
Трябва човек да изгуби нещо,
за да стане по-цял.

Споделяме едно гледище. :)))
цитирай
5. slavimirgenchev1953 - blacktears -
19.10.2009 12:46
радвам се, сигурно и други хора мислят така.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3414846
Постинги: 1376
Коментари: 15537
Гласове: 46960
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728