Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2010 14:54 - Поетът
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 4683 Коментари: 28 Гласове:
33

Последна промяна: 17.01.2014 10:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПОЕТЪТ

В памет на Валери Калонкин

Поезия и славолюбие
са толкова несъвместими,
че между тях са се изгубвали,
макар и с пропуски,
мнозина.

На практика и на теория
задачата е безусловна;
за всичко -
от плода до корена -
поетът сам си е виновен.

Не се натиска за прослава
и не обслужва ничий вкус,
а пише стихове тогава,
когато предусети трус.

Не трябват кой знай колко ум,
прозрения
или предчувствия:
това, че не е вдигал шум,
не значи, че не е присъствал.

Каквото и да е направил -
известно или неизвестно -
поезията продължава
живота му
със свои средства.

Изкачвал се е и по стръмното,
политал е и в пропастта.
Но само
от върха на дъното
се виждат трайните неща.

Той е призван
да брани трепета
и все пропуска своя ред,
че няма нищо по-нелепо
от изкушения поет.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Живейте, моля ви. Без болести.
Без болници. Без заблуждения.
Живейте. Та животът просто е
единственото ви спасение

да не изпаднете сред ужаса
на отмаляващия почерк,
че ще остане само чувството
за празнота.
И нищо повече."

Така завършва едно от последните стихотворения (“Завещание”) на рано напусналия ни безкрайно талантлив поет Валери Калонкин (1958-1999 г.), чиято посмъртно издадена стихосбирка “Преминах внезапно” бе представена на 13 юни 2006 г. в София. Голямата зала “Тържествена” на Централния военен клуб се оказа тясна да побере роднините, близките, приятелите и почитателите на неговата поезия. Тук бяха негови гимназиални учители и преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски”, колеги от Дирекцията на музеите в Копривщица, Съюза на българските писатели и Националния литературен музей, съученици, състуденти.

Стихосбирката представи поетът Драгомир Шопов, който е и неин съставител и редактор. В словото си той изтъкна чувството за обреченост в поезията на Валери. “Истина е, че нелечимото страдание е избрало поета за своя мишена и че той не ще може да избегне това, което са предрекли орисниците. Но човек, посветил се изцяло на думите, ще съумее въпреки всичко да ни каже толкова много за себе си и за нас…” “…Валери си служеше с думите честно и отговорно; той отлично познаваше тяхната сила и, естествен, внимателно всеотдаен, скромен, ни остави думи, които очертават облика на талантлив човек, човек на доброто, на красивото, на жаждата да има повече щастие в живота ни…”, каза Драгомир Шопов.

За живота и творчеството на Валери Калонкин развълнувано, вдъхновено и стойностно говориха още поетите Матей Шопкин, Георги Константинов, Иван Карадачки, Георги Киров, член-кореспондент акад. Михаил Виденов от СУ “Св. Кл. Охирдски”, ст.н.с. Стефанка Кръстева от Националния литературен музей и други негови приятели и близки. Всички те подчертаваха, че дори и “преминал внезапно”, Валери е оставил след себе си дълбока следа.

Познавах Валери. Познавам и обичам поезията му. Станахме и приятели, особено по времето, когато бях уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица, където той постъпи на работа след моето напускане през 1980 г. Затова може би на мен се падна честта тази вечер да изпълня едно приятелско поръчение на нашите бивши общи колеги от копривщенските музеи – да връча на близките на Валери посмъртна почетна грамота “За принос в развитието на музейното дело” по повод 50-годишнината от основаването на Дирекцията на музеите в Копривщица, която се навърши през месец март 2006 година.

Убеден съм, че Валери вече е дал своя принос и в българската поезия. Доказателството за това е в ръцете ни.

Ето само няколко куплета от стихотворения на Валери, които красноречиво говорят за поетичната му дарба.

 

Аз просто се усмихвам.

Докосвам ръцете ти плах.

Жената навярно е лихва

за първородния грях.

(“Интимно”)

 

Утре пак ще нарамиш служебния щит.

Няма уволнение за гладиатори,

гладиаторе мой, мъничък мит,

театър.

(“Беззащитно стихотворение”)

 

После идва пренасянето на костите.

Мирът поставя нещата на тяхното точно място.

Поетът е бил поет. Сега вече е ясно.

И щабните офицери го погребват с военни почести.

(“Димчо Дебелянов”)


www.slovesa.net/index.php%3Fid%3D1005+Валери+Калонкин&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg




Гласувай:
33
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ckarlet - Светла да е паметта му! Изключ...
20.09.2010 17:30
Светла да е паметта му!
Изключитeлен човек и поет, Slavimirgenchev1953!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Беше, наистина. И такъв остава.
20.09.2010 17:45
ckarlet написа:
Светла да е паметта му!
Изключитилен човек и поет, Slavimirgenchev1953!

цитирай
3. deleted-4udovi6teto - Благородно дело, Слави!
20.09.2010 18:50
Това, което правиш тук, е благородно дело, дано повече хора видят прекрасното ти посвещение на Валерката!
цитирай
4. monaliza121 - това, че не е вдигал шум, не значи, че не е присъствал.
20.09.2010 18:53
Не значи.
цитирай
5. kapito - Ах как звучи само това -
20.09.2010 18:55
"Каквото и да е направил -
известно или неизвестно -
поезията продължава
живота му
със свои средства."

Отгоре на всичкото е и вярно.
Поздравявам те за способността ти да оформяш и изказваш истините по неповторим начин!
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Вальо, ти го познаваше.
20.09.2010 18:59
4udovi6teto написа:
Това, което правиш тук, е благородно дело, дано повече хора видят прекрасното ти посвещение на Валерката!


Това е старо стихотворение, но реших да го кача, за да припомня за Валерката, а и заради недостойните разправии около това кой колко е велик. Ясно защо.
Поздрав!
цитирай
7. slavimirgenchev1953 - . monaliza121 - да, не значи.
20.09.2010 19:00
monaliza121 написа:
Не значи.

цитирай
8. slavimirgenchev1953 - kapito -
20.09.2010 19:03
понякога става лесно, особено когато се отнася за нещо много истниско. Просто се получава от само себе си.
Поздрави!
цитирай
9. kapito - да бе, лесно ти е на теб :))))))))))
20.09.2010 19:36
можеш вече да пишеш поздрави и без точка :)
Усмивки! :)
цитирай
10. makont - Да, човек през живота си
20.09.2010 19:41
може би е видим, но след това става Забележим."Това, че не е вдигал шум, не значи, че не е присъствал". Не е нужно да говорим повече! Хубава вечер!
цитирай
11. roza17 - Добър вечер!
20.09.2010 20:23
Всеки има своя истина, но има и безспорни истини, пред които трябва да замълчим, колкото и да не ни се ще. В твоите строфи има безспорна истина.
Не познавам творчеството на Валери Калонкин, но ще се опитам да го опозная чрез стиховете му.
Спокойна вечер...
цитирай
12. slavimirgenchev1953 - можеш вече да пишеш поздрави и без точка :)
20.09.2010 20:26
kapito написа:
можеш вече да пишеш поздрави и без точка :)
Усмивки! :)


Както е рекъл шопът, "мога да копам, мога и да не копам..." Та и аз тъй ;)))
цитирай
13. bizcocho - Много уважавам Поети, които пишат ...
20.09.2010 20:27
Много уважавам Поети, които пишат за Поети! Те са и Хора!
цитирай
14. slavimirgenchev1953 - 10. makont
20.09.2010 20:27
makont написа:
може би е видим, но след това става Забележим."Това, че не е вдигал шум, не значи, че не е присъствал". Не е нужно да говорим повече! Хубава вечер!


Е да, това са особеностите на живота. Поздрави!
цитирай
15. slavimirgenchev1953 - roza17 -
20.09.2010 20:34
roza17 написа:
Всеки има своя истина, но има и безспорни истини, пред които трябва да замълчим, колкото и да не ни се ще. В твоите строфи има безспорна истина.
Не познавам творчеството на Валери Калонкин, но ще се опитам да го опозная чрез стиховете му.
Спокойна вечер...


Много ще ти харесат стиховете му. Спокойна вечер и от мен.
цитирай
16. slavimirgenchev1953 - bizcocho -
20.09.2010 20:36
bizcocho написа:
Много уважавам Поети, които пишат за Поети! Те са и Хора!


Много поети ценя и съм им посвещавал стихотворения.
Само да не беше по такъв повод...
Хубава вечер!
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - Вечна памет на Валерката, Слави!
21.09.2010 11:17
Млад се загуби миличкият, а беше толкова добър, сърдечен, почтен...
Всички го обичахме. Помня как ме посрещна в Кабинета... Поет, приятел, човек, за който винаги ще ни боли. Той просто отнесе част от нас... Тръгна си с него.
Хареса ми стиха ти! Благодаря ти за почитта към Валери Калонкин!
цитирай
18. slavimirgenchev1953 - Наде, адски е жалко. На 41 години. Още не го вярвам.
21.09.2010 11:24
malchaniaotnadejda7 написа:
Млад се загуби миличкият, а беше толкова добър, сърдечен, почтен...
Всички го обичахме. Помня как ме посрещна в Кабинета... Поет, приятел, човек, за който винаги ще ни боли. Той просто отнесе част от нас... Тръгна си с него.
Хареса ми стиха ти! Благодаря ти за почитта към Валери Калонкин!



Колко силно го е казал: "Поетът е бил поет. Сега вече е ясно."

Да, Валерката беше и Е поет.
цитирай
19. apostapostoloff - Познавах го. Познавах ли го?
21.09.2010 12:55
Познавах го, помагах му да направи книга- литературна анкета. Чак сега разбрах, че нищо не съм знаел за него. Не съм и подозирал какъв огромен талант притежава. Царство му небесно!
цитирай
20. slavimirgenchev1953 - Преди 11 години си отиде, Апостоле, на 41 години! ((((
21.09.2010 12:58
apostapostoloff написа:
Познавах го, помагах му да направи книга- литературна анкета. Чак сега разбрах, че нищо не съм знаел за него. Не съм и подозирал какъв огромен талант притежава. Царство му небесно!

цитирай
21. анонимен - Познавах Валери!
21.09.2010 14:08
Лека му пръст!
цитирай
22. armorica - Личеше, че е човек на духа
21.09.2010 14:11
Името на Валери Калонкин ми е познато отдавна. Учихме по едно и също време във Факултета по славянски филологии. Българистите бяха много, но някои имена научих. Сред тях и неговото. Още тогава личеше, че живее предимно с духа си. За мене не беше изненада, че пише стихове. Сега, когато прочитам макар и малка част от тях, представени тук, се радвам, че имах тази възможност - да прочета разбираеми, картинни, силно въздействащи думи.
цитирай
23. slavimirgenchev1953 - angpiskova -
21.09.2010 15:12
angpiskova написа:
Лека му пръст!


Може по някакъв повод да припомните за него и за поезията му ;)))
цитирай
24. slavimirgenchev1953 - 22. armorica - Личеше, че е човек на духа
21.09.2010 15:13
armorica написа:
Името на Валери Калонкин ми е познато отдавна. Учихме по едно и също време във Факултета по славянски филологии. Българистите бяха много, но някои имена научих. Сред тях и неговото. Още тогава личеше, че живее предимно с духа си. За мене не беше изненада, че пише стихове. Сега, когато прочитам макар и малка част от тях, представени тук, се радвам, че имах тази възможност - да прочета разбираеми, картинни, силно въздействащи думи.


Радвам се, че бях сред приятелите му, макар и малко по-възрастен от него, и страшно съжалявам, че смъртта го отне толкова рано.
цитирай
25. aqualia - По-близо до Бога е съцето му...
22.09.2010 08:59
По-близо до Бога е съцето му...,
когато го четем, благодарение на теб!
Светла му памет.
цитирай
26. slavimirgenchev1953 - Да, по-близо до Бога е.
22.09.2010 10:14
aqualia написа:
По близо до Бога е съцето му...,
когато го четем, благодарение на теб!
Светла му памет.

цитирай
27. nmg - !!!
23.09.2010 14:10
"...само
от върха на дъното
се виждат трайните неща."
цитирай
28. slavimirgenchev1953 - . nmg - !!! - Радвам се, че намина и си хареса ;))))
23.09.2010 15:00
nmg написа:
"...само
от върха на дъното
се виждат трайните неща."

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4238957
Постинги: 1423
Коментари: 15662
Гласове: 49341
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031