Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2010 11:12 - Топлината
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 4275 Коментари: 20 Гласове:
29

Последна промяна: 11.10.2010 11:23


 

Мъгливо есенно поле.
Настръхналите мишелови
са свили нокти и криле,
но да плячкосват
са готови.

Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат

и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени.

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
но няма
да те заслепи,

ако обърнеш гръб на хълма.

Бостанското плашило –
кръст,

наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне.

Освен неутолима скръб,
не съществува друго чувство.
Добре, че някой ти е скъп,
за да преминеш тази пустош.












Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ili4e - Поздравления, Слави! Вместо ко...
11.10.2010 11:18
Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:

ДА СЛУШАШ

Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.

Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?

Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?

Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.


Иван Методиев
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Вечна му памет на Иван! Той умееше да изведе оригинален и обобщаващ смисъл от всяка картина.
11.10.2010 11:21
ili4e написа:
Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:

ДА СЛУШАШ

Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.

Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?

Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?

Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.


Иван Методиев

цитирай
3. wonder - Ехх, Иван... една галактика от овършана страст и мъдрост! :)))
11.10.2010 11:40
Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:

В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски

Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.

Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.

Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.

Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Благодаря, чудесно е, не бях го чел. ))) Да е жив и здрав бай Евстати!
11.10.2010 11:55
wonder написа:
Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:

В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски

Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.

Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.

Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.

Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.

цитирай
5. kapito - Ех, много стихове, много нещо!
11.10.2010 11:58
Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Аз благодаря! Особено за провокираните детски спомени. Спорна седмица! )))
11.10.2010 12:02
kapito написа:
Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!

цитирай
7. анонимен - Призовавам блогарите в блог бг да ...
11.10.2010 12:48
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
цитирай
8. vili73 - Извинявай за спама, Слав!
11.10.2010 15:42
анонимен написа:
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!

Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
цитирай
9. petgen - Чудесна образност!
11.10.2010 15:45
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
цитирай
10. roza17 - Здравей! Стихотворението ти явно събужда много мисли...
11.10.2010 15:55
И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.

Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.

Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.

Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”

И красиво и тъжно...

цитирай
11. yotovava - Много наситена,
11.10.2010 16:01
пастелна образност, харесах!

Поздрави
Валя
цитирай
12. slavimirgenchev1953 - И аз се чудя ;))))
11.10.2010 16:23
vili73 написа:
анонимен написа:
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!

Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.

цитирай
13. slavimirgenchev1953 - Генка, благодаря! )))
11.10.2010 16:29
petgen написа:
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;

цитирай
14. slavimirgenchev1953 - Меланхолична е. Текстът е или на поет от старите, или е обработен народен. Поздрав!
11.10.2010 16:37
roza17 написа:
И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.

Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.

Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.

Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”

И красиво и тъжно...


цитирай
15. slavimirgenchev1953 - Благодаря, пастелното е по-леко ;))),
11.10.2010 16:44
yotovava написа:
пастелна образност, харесах!

Поздрави
Валя

цитирай
16. eli23 - Неутолима скръб.Да!
11.10.2010 18:57
Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.
цитирай
17. slavimirgenchev1953 - Като е есен, да е рошава ;)))
11.10.2010 23:47
eli23 написа:
Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.

цитирай
18. makont - Наметнах лъча от лятното слънце с леко юрганче,
12.10.2010 08:42
да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!
цитирай
19. slavimirgenchev1953 - Благодаря за приятелските грижи! Хубав и спорен ден! ))))
12.10.2010 08:53
makont написа:
да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!

цитирай
20. ladydream - "Бостанското плашило – ...
02.11.2010 09:54
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне..."

Не знам защо, но много ме зарадва и усмихна точно това невероятно успешно пресъздаване на образа. Плашилото може да се погледне и като символ на онези препятствия по пътя, които привидно ни пречат да достигнем до онези "скъпи" хора и мигове, но всъщност олицетворява нашите смешни, неугледни страхове, които есента отключва и с чувството за пустота.

Хрумва ми идея да се направи един сборник-Сезони, примерно на автори от блога, а може и да други творци, който да представлява едно радващо преливане от настроения, светоусещания, чувствени римописи и природни метаморфози.Би могло да се допълни и с авторски снимки? ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4109630
Постинги: 1403
Коментари: 15541
Гласове: 48481
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031