Както дума
на място тежи,

тъй  и камъкът не успява.

Всички истини и лъжи

на момента си проличават.

 

Ако някой реди с апломб

гръмки думи
                    за слаби чувства,

и в Невидимия салон

няма повече да го пускат.

 

Водопадният пустослов

ще кънти и ще откънтява.

Но любов не кънти –

любов

на момента си проличава.

 

Ставаш част от лъжата и ти,

щом приемеш
да те излъжат.

Но под явните й черти

пак прозира нейната същност.

 

Затова ще завърша така:

свалям шапка на Майстор само.

В богоравната му
ръка

всяка дума
                 е дялан камък.

Хе,хе, а аз на теб шапка ти свалям тук/за творбата/! :)))))

Ставаш част от лъжата и ти,
щом приемеш
да те излъжат.

Като идвам да чета при теб, винаги си запомням нещо, което да ме учи занапред.
Поезията ти носи естетическа наслада и мъдрост.
Затова и аз ти свалям шапка, майсторе на словото!

и времето не се събаря!
Дали има салон, който не би те приел :)))

http://www.youtube.com/watch?v=UPcGFYKzaYA&feature=related

Добре е да си дяламе думите.Или поне да се стремим към това.Всяка мъничка дума си носи последствията,колкото и да си затваряме очите за това.Нали от Словото следва всичко останало. :)
Приятна вечер,Слави!

Свалям ти шапка, Майсторе!
Все да дялаш думите така, че и камък най-тежък и огромен да не може да ги отмести! Като микроскопична песъчинка около думите ти истинно възвисени вятърът на вековете да го подухва тоз камък най-тежък и огромен!

"любов

на момента си проличава."
Даже моята .... :)))))))))))
Безброй комплименти!
:)

Верен и невероятен си !