Екскурзовод
От върха на Небет тепе,
от духа на Стария Пловдив
между време, земя и небе
ти по другия път ме водиш.
Рухват крепостните стени,
за да минем с победни стъпки
сред шпалир от нощи и дни
на безчет животи и смърти.
Охка старият калдъръм.
Пъшкат грохнали стари къщи.
Тъне гръцката църква в сън.
И нелепо
пирува кръчмата.
Синьо гущерче като лъч
между камъните се шмугва.
Рой видения изведнъж
се разбягват.
И нищо друго.
Невъзможно е да ги спрем.
Аз опитвам с наивна дързост,
но остава опашка в мен —
същината ми се изплъзва.
Слушай времето как тече.
Зад руините търпеливо
ври това панаирно градче,
но реката му го отмива.
Виж, последният ни живот
чак до хълбока е нагазил.
Трябва бързо да търсим брод,
да го стигнем,
да го обяздим.
Ако още стоим така,
ще се случи и с него страшното:
да протегнем с копнеж ръка,
а да хванем
само опашката.
Арена
Арената, където вековете
играят автентичните си роли,
е надживяла толкова атлети,
артисти,
гладиатори,
престоли...
Стоим — безмълвни зрители —
затиснати
под тонове и километри минало.
Това, което ни се струва близко,
е недалеч,
но е недостижимо.
Край тънко извисените колони
туристите се снимат безобидно.
Арената ги слуша благосклонно:
ще си пощракат,
пък ще си отидат!
От спомени е отеснял животът.
Ала арената попива всичко.
Не различава злото
от доброто,
не мрази,
не брои
и не обича.
И ние някой път от тук ще минем
с надежда драскотина да оставим.
Арено на арените,
помни ни:
осъдени на пръст те поздравяват.
Пловдив, Античният град
Драматургия
Часовникът на Сахат тепе
отдавна е спрял.
Сега ние отмерваме времето.
Има значение как си живял,
когато настъпиш
ръба на сцената.
Тогава можеш да видиш целия път:
от юг на север,
от запад на изток.
Правото на живот е право на смърт,
а връзката между тях —
съвсем роднинска.
Бавна е на камъните смъртта —
чак на вечен живот изглежда.
А листото
трепка от сутринта до есента
и не знае къде зимуват надеждите.
Приеми, че всичко край нас е декор;
че в главните роли живеем ние;
че драмата няма автор и режисьор;
че зрителите са гости и гратисчии.
И когато извикаме:
„Време е за живот!“,
часовникът да екне така безсрамно,
че всички дървета да вържат плод,
надживяващ
и вечните камъни.
Х Х Х
Марица през месец октомври.
Тогава, когато е тъжна.
Такава, каквато я помня.
Такава, каквато е всъщност.
Не знае вкуса на водата
в лиманите край морето,
забравила през кръговрата
соления вятър на детството.
Марица през месец октомври.
Когато се слее с морето
за тебе дали ще си спомни,
за мене дали ще се сети...
играят автентичните си роли,
е надживяла толкова атлети,
артисти,
гладиатори,
престоли...
10.06.2011 14:08
играят автентичните си роли,
е надживяла толкова атлети,
артисти,
гладиатори,
престоли...
Чудесно си пресъздал атмосферата, ще чета пак и пак!
Поздрави, Слави!
10.06.2011 23:10
Чудесно си пресъздал атмосферата, ще чета пак и пак!
Поздрави, Слави!
Има значение как си живял,
когато настъпиш
ръба на сцената.
10.06.2011 23:35
Има значение как си живял,
когато настъпиш
ръба на сцената.
Благодаря!
че в главните роли живеем ние;
че драмата няма автор и режисьор;
че зрителите са гости и гратисчии.
Поздрав!:))
Благодаря!
че в главните роли живеем ние;
че драмата няма автор и режисьор;
че зрителите са гости и гратисчии.
Поздрав!:))
11.06.2011 20:27
глицинии над прозирни огради,
чинари с пискюлени корони,
време, което не помни
протегнато
над няколко хълма,
попрестаряла река,
тревясали в стръмнина
амфитеатрални стъпала.
И пърхащи гугутки.
Над камбанарии.
Без камбани.
––––––––––––––––––––
Поздрави, Слав ! :)))
А за семплия рикошет , ммммм, извини невъздържаността...
12.06.2011 11:14
глицинии над прозирни огради,
чинари с пискюлени корони,
време, което не помни
протегнато
над няколко хълма,
попрестаряла река,
тревясали в стръмнина
афитеатрални стъпала.
И пърхащи гугутки.
Над камбанарии.
Без камбани.
––––––––––––––––––––
Поздрави, Слав ! :)))
А за семплия рикошет , ммммм, извини невъздържаността...
Поздрави !
13.06.2011 15:40
Поздрави !
"И ние някой път от тук ще минем
с надежда драскотина да оставим.
Арено на арените,
помни ни:
осъдени на пръст те поздравяват."
Величествено казано!
Поздрави! Страхотен постинг, Slavimirgenchev1953!
13.06.2011 18:43
"И ние някой път от тук ще минем
с надежда драскотина да оставим.
Арено на арените,
помни ни:
осъдени на пръст те поздравяват."
Величествено казано!
Поздрави! Страхотен постинг, Slavimirgenchev1953!
13.06.2011 21:32