Прочетен: 8507 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2011 16:11
1985 г. Участвах в известния конкурс в Поморие под наслов "Яворов и ние". Ще си призная, че имах готово, написано доста преди това, стихотворение, включено по-късно и в първата ми книга "Перо от огъня". Така че не ми се налагаше да сядам да пиша нещо "за конкурса", както често се прави. )))
Бях удостоен с втора награда - грамота и "сребърен" медал.
Научих радостната вест по необичаен начин: обади ми се поетът Емил Симеонов от редакцията на в. "Литературен фронт" (!!!), за да уточнят името ми в съобщението, което подготвяли за новия брой. Някой бил казал, че името ми било Славомир, а не Славимир, поради което той ми се обади да провери "от извора" как е точно...
..........................
По-късно ми се обадиха и от организационния комитет в Поморие. Само че бях възпрепятстван служебно (като редактор в сп. "Художествена самодейност" с отразяването на някакъв фестивал) и не можах да отида в Поморие. Така стана и преди няколко години, впрочем, когато отново участвах.
Изпратиха ми наградата по пощата и от снимката сигурно си личи как грамотата е "изстрадала" разстоянието. Трябваше да я затискам с книги доста време, за да се поизглади.. ;)))
Слепота На П. К. Яворов
Разбити бяха всички чети
на жаждата
за свобода.
Войводите измряха с клетви
по македонските бърда.
Затвори любовта безшумно
обречените си очи
и трябваха съдбовни думи,
с които
да я премълчи.
Кой знае, може би отдавна
при него бе дошла нощта:
от времето
на ярка слава
и ненаситна самота.
Да счупим траурната котва
на този кратък епизод
между куршума на живота
и края на един живот!
Поетът може да е сляп,
низвергнат,
неразбран,
невинен.
Но никога – дотолкоз слаб,
че да не може
да загине.
Първа награда получил маститият тогава поет Найден Вълчев, а трета - уредникът на музея на Яворов в Чирпан, изключителният поет и забележителен човек Димитър Данаилов. Имах късмета да го познавам. Още като студенти при едно пътуване до Бургас за участие в поетични празници (там пък видях за пръв път "на живо" невероятния Христо Фотев и го чух да рецитира
"Бюстовете стари,
бюстовете строги,
били байрактари,
били воеводи..." )
се отбихме до музея на Яворов в Чирпан; там ни посрещна самият Данаилов, разведе ни из музея, изнесе ни оригиналната си беседа за живота и творчеството на поета-харамия... Може би тогава, впрочем, са ми хрумнали първите стихове от "Слепота"? Не помня.... )))
...................................
През 2008 г. отново се наканих да участвам (впрочем, защото бях написал ново стихотворение за Яворов; оказа се обаче, че регламентът вече бил свободен и можело да се участва с всякакви стихотворнеия, без задължително да са за Яворов).
Както и да е. И този път журито ме удостоило с втора награда, което си е повод за радост. Грамотата сега не бе пострадала, защото ми я донесе лично носителят на първата награда - моят приятел и брат по перо Боян Ангелов.
Нямаше медали, парични суми и прочие, но получих други безценни дарове. Тъй като през 2008 г. се навършиха 45 години от учредяването на Яворовите дни в Поморие, по този повод организаторите бяха издали две уникални книги: сборник със стихотворенията, получавали награди през годините, и луксозно томче, съдържащо кореспондецията на поета от времето, когато е живял и работил като тереграфист там. В томчето има чернови на стихотворения, снимки, Яворовите скали (наречени, разбира се, така по-късно), където като студенти някога направихме рецитал, надвиквайки се с прибоя. Имам и снимка оттам, но трябва бая да поровя, за да я намеря... ;)))
Ето я 1985 г. с трите награди.
А така изглежда другото богатство:
А това е другото ми стихотворение за Яворов
….в игра стихийна уморени
почиват яростни вълни.
Има такива истини,
дето не откънтяват.
Кратки са като изстрели,
вечни са като лаври.
Яловите абстракции
само себе си раждат.
За да оставиш знаци,
не трябва
да ги нагаждаш.
Някой си търси враг
зарад болни амбиции.
Не може хем да си драг,
хем да имаш позиция.
Истинското признание
с уговорки не става.
То е като въстание –
потушено,
но в слава.
Вече век над морето
телеграфът не стихва:
„Защо
като сте поети
само пишете стихове?”
.......................
Такива ми ти работи.... ))))
На Яворовите скали като студент... небрежно рецитирам....
а тук слушам с наведена глава... )))
Някъде по пътя към Поморие....
"Де гиди млади години, колко се бързо минахте...." ;)))
15.06.2011 14:35
15.06.2011 14:40
15.06.2011 14:52
15.06.2011 15:22
Ако не беше навремето Черняка, и аз нямаше да съм стъпвал. Тогава той организира участие на КМПС в разни четения - та като тръгнахме с автобус - Чирпан, Бургас, Поморие....
Няма данни за Лора (а и за Виола) да са ходили до Копривщица, но това не означава, че не са. Просто не е документирано, вероятно.
15.06.2011 17:18
че да не може
да загине."
и
"Не може хем да си драг,
хем да имаш позиция. "
- бих искала да не загубя това с годините!
Поздравявам те,Слави - за всичко!
16.06.2011 15:34
че да не може
да загине."
и
"Не може хем да си драг,
хем да имаш позиция. "
- бих искала да не загубя това с годините!
Поздравявам те,Слави - за всичко!
Пушкин. Байрон. Лермонтов. Петьофи. Вапцаров. Аполинер. Робер Деснос....
Но понеже харесвам твоята поезия, наруших принципа:)))
Но понеже харесвам твоята поезия, наруших принципа:)))
18.06.2011 21:01
Харесами откровението ти, хареса ми и начина на изразяване. особено последните ти спомени от младостта - поети с китара. По Тв "Скат" едно време един голям човек имаше предаване "Поети с китари", гледах го с внимание.
Чудесни неща поместваш тук, приятно е!
Поздрави и хубави - приятни дни!
На мен ми "бръкна" в душата!
Яворов - нежност, любов, харамийство, разбраност, неразбраност, обреченост, трагичност ...
Обичам го!
С тези скали и китари пък ми припомни :"Кали,Кали, Калиопа ..."
Хубава вечер, приятелю и благодаря!
19.06.2011 23:22
На мен ми "бръкна" в душата!
Яворов - нежност, любов, харамийство, разбраност, неразбраност, обреченост, трагичност ...
Обичам го!
С тези скали и китари пък ми припомни :"Кали,Кали, Калиопа ..."
Хубава вечер, приятелю и благодаря!