Вечен календар

Гледал съм как 
преминават сезоните -
есен и лято. пролет и зима, 
Взех си от всеки по зрънце спомен
и сам въздавах,
каквото имам.

И съм отивал,
и съм се връщал...
Но не привикнах да се разделям:
знам си, че всичко, което върша,
някой път ще е
и за последно.

Даже загледан в далечината,
все не откъсвам
от пътя поглед,
че да не стъпча перце от лято
или от есен
щастлива болка.

Колко епохи попиха в мене!
И да изглеждам един,
отвътре
вече съм цяло стълпотворение -
вчера и днеска, и шепа  утре.

Ето защо
не броя наесен,
не вадя корен,
степен не вземам.
Да си часовник е все по-лесно         
и все по-трудно –
да бъдеш време.

И часовникът, и времето /като категория/ са измислени от хората - за какво са ти подобни фантасмагории? Просто бъди!)) Това е най-лесното.

Благодаря ти!