Прочетен: 1574 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2012 12:07
И на мен непристъпни крепости ми се превземат,
но не отглеждам в обора си Троянски коне.
Не убивам,
когато ми трябва червено,
за да яхна един шедьовър поне.
Еней избягал от Троя,
сразена с безчинства,
и след низ скиталчества основал град,
който превърнал Гърция в своя провинция;
каква полза, че Одисей
минавал за тарикат?
Да, в историята няма "ако".
Но в живота се сърдим.
Живият не е длъжен да бъде герой.
И хитрец обаче не е длъжен да бъде,
пък за мъртвите нека
говорим с добро.
Докато дишаме и растем,
имаме избор.
Един въпрос вечно ще дразни нашия слух:
по какво се различават залез от изгрев,
щом шедьовърът няма име,
а художникът е безух?
Изкуствоведите сигурно знаят отговора,
макар че и на най-мъдрите
не им стигат уши.
Нека обаче не искаме прекалено много:
никой не е длъжен крепости да руши...
Когато животът на кръст те разпъва
и бавно стоварва небето над теб,
когато душата ти в мрак се препъва
и сенки увиват сърцето ти с креп,
живецът остава... и той ти е песен,
с която да стоплиш смразения свят.
Животът създаден е - не да е лесен,
но с мъки горчиви те прави богат.
Живецът е малкия въглен в сърцето,
от който се ражда космичен пожар.
За него е даден безкрая в небето
и само на него е Бог господар.
Когато животът на кръст те разпъва
и бавно стоварва небето над теб,
когато душата ти в мрак се препъва
и сенки увиват сърцето ти с креп,
живецът остава... и той ти е песен,
с която да стоплиш смразения свят.
Животът създаден е - не да е лесен,
но с мъки горчиви те прави богат.
Живецът е малкия въглен в сърцето,
от който се ражда космичен пожар.
За него е даден безкрая в небето
и само на него е Бог господар.
12.01.2012 00:45