Прочетен: 5669 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2012 15:55
Шамс-ад Дин Хафез, 14. век, Персия
Град Шираз
Обичам аз лице красиво и нежни къдри с дъх смолист.
Очи без вино като вино е моят старосвет девиз.
Не се страхувам в любовта си от студ, от огън или гняв.
Горя като светилник нужен и свети околната вис.
…………………………….
Шираз е моят град – свят извор на устни, приказен рубин.
Аз съм нищожна част от него, прашинка някаква, каприз.
Ах, толкова очи красиви съм изживял във този град,
че струва ми се и – и без вино се люшкам като кипарис.
0 0 0
Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз –
и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.
Сипи ми пак безсмъртно вино! Ах, няма в бъдещия рай
брегът на Рокнабад да видя, цветята в утриния час.
Тъй както свойта плячка тайно разграбват турците в нощта,
така сърцата ни отнеха певици с черноока страст.
------------------------------------
Пиян от песни и от вино, за всичко друго забрави,
че си остава като тайна безкрайната природна власт.
0 0 0
Хубавице с лека стъпка, с грация и поглед смел –
влюбените имат нужда от безсмъртния модел
на красивото ти тяло, на изящния ти ръст,
взел цветята на атлаза като пъстър акварел.
Всеки, който иска страстно на косите ти дъха –
нека сам да си проправи между мъките тунел.
-------------------------------
А Хафез отново чаша покрай бъчвата прие,
че по устните й тънки беше вчера дълго чел.
0 0 0
Ако внезапно, в час необясним,
самотен затъжа под свода син,
ако в плътта ми болката за миг
се вбие безнадеждно като клин –
не ме измъчвай ти: лекарства пий! –
аз ненавиждам техния пелин.
Ти само чаша с вино ми подай
и лютнята под пролетния крин.
Не ме ли излекува туй, за мен
две устни намери като рубин.
Ако и с тях не оздравея аз,
разказвай, че е мъртъв Шамс-ад Дин.
----------------
Преводите са дело на Йордан Милев
Според една легенда, Когато Тимур Тамерлан прочел газелата на Хафез
Вземи сърцето ми смутено девойко нежна от Шираз -
и Бухара, и Самарканд ще дам за бенката ти аз,
той, вбесен, извикал поета при себе си и му се скарал:
- Как смееш ти, негоднико, за някакви си бенки на красавици да раздаваш градовете, които съм украсил като бисери на моето царство?
Сочейки окъсаните си дрехи, Хафез отвърнал невъзмутимо:
- Ваше Величество, ето до какво ме доведе моето разточителство!
Този остроумен отговор му спасил живота.
"Но трябва ли да се упрекна в нещо,...
Ле Гуин, Фицджералдовият Хайям и Лявата ...
Заловени руски документи разкриват 10-дн...
Добре дошли в Москва! Заветната мечта на...
Наздраве!
Наздраве!
("Ох, кеф")
Още едно любимо:
Знай, Юсуф ще дойде рано или късно - не тъжи!
Пролетта скръбта ще вземе от платана - не тъжи!
Лошо е било, ще бъде хубаво. Ненавистта
забрави! От роб ти можеш шах да станеш - не тъжи!
Знаеш ли какво те чака зад завесата - нали
могат радости да дойдат с топли длани - не тъжи!
Ден след ден танцуват тихо в неизменен кръговрат,
И какво е вечно? Само ... ураганът. Не тъжи!
Твоят път щом ти се струва дълъг, като че без край -
все ще свърши той със радост тихо в хана - не тъжи!
Все по много ни раздава благосклонната съдба:
час за обич, за раздяла, за измяна - не тъжи!
Щом, Хафез, намираш време ти за книгата в нощта -
надалеч от шум и злоба разпиляна - не тъжи!