Прочетен: 836 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2012 13:32
Когато стигнеш истинския бряг,
когато спуснеш котвата завинаги,
когато се превърнеш само в минало,
на мачтата издигнал черен флаг,
когато безсловесният пейзаж
обрасне с патетичните ни статии,
а слънцето като самотен страж
застане край небесната ти статуя,
ще изрече ли тъмният ти глас
неповторимото:
"Кога ще тръгна?"
Остана незавършен цял Бургас.
И не достига сребърният въздух.
Но ти си тръгнал.
Вече си на път.
Оставил си ни личния си космос
от съвместими елементи - смърт,
живот, любов, съмнения и острови.
Пристанища с нетрайни имена
прелитат покрай стихналите гари
и бавен влак, натъпкан с тишина,
по релсите се влачи като гарван.
Поел си възхитителния риск
да бъдеш мъртъв -
и да станеш нужен
на всеки хоризонт, вълна и бриз,
които продължават да ти служат.
и се разпадне бавно тишината,
превъзмогни съдбата си на статуя -
и нека до живот да помълчим.
Паметникът на Христо Фотев в Бургас
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/03/25/da-si-spomnim-za-golemiia-poet-hristo-fotev.927954
Когато стигнеш истинския бряг,
когато спуснеш котвата завинаги,
когато се превърнеш само в минало,
на мачтата издигнал черен флаг,
когато безсловесният пейзаж
обрасне с патетичните ни статии,
а слънцето като самотен страж
застане край небесната ти статуя,
ще изрече ли тъмният ти глас
неповторимото:
"Кога ще тръгна?"
Остана незавършен цял Бургас.
И не достига сребърният въздух.
Но ти си тръгнал.
Вече си на път.
Оставил си ни личния си космос
от съвместими елементи - смърт,
живот, любов, съмнения и острови.
Пристанища с нетрайни имена
прелитат покрай стихналите гари
и бавен влак, натъпкан с тишина,
по релсите се влачи като гарван.
Поел си възхитителния риск
да бъдеш мъртъв -
и да станеш нужен
на всеки хоризонт, вълна и бриз,
които продължават да ти служат.
и се разпадне бавно тишината,
превъзмогни съдбата си на статуя -
и нека до живот да помълчим.