Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2012 22:39 - Иван Динков (26 август 1932 - 23 януари 2005)
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 2369 Коментари: 10 Гласове:
26

Последна промяна: 26.08.2012 22:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 imageimage
Иван Динков

ЛИРИКА

Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия твои пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Митингът ще бъде малко тъжен
и за женските очи голям.
Но защо по шопски да се лъжем:
и на литър, и на килограм?
С нови песни за добра родина
младостта нехайно прошумя:
рано сутринта като коприна,
късно вечерта като басма.
Страшно ли е? Няма нищо страшно.
Всяка ода става реквием.
Спомените носят патронташи,
за да можем лесно да умрем.
Пък и всичко е до знак набрано...
Пък и всичко прави равен сбор...
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия тъмни пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.

 ===================================

Рецитал

Мъжка слабост е да търсиш предлог                    

за голям и шумен рецитал.                 

 Нашият живот е само превод                   

на един познат оригинал."

 

                                     Иван Динков

 

 

Той беше толкова голям,

че нямаше къде да пасне,

освен да тъне в гняв и там

да тегне като лъч на място.

 

Не случи на приятел, враг,

късмет, планета и вселена

и затова край всеки фланг

сърцата си строи на бдение.

 

Когато възелът бе горд,

разсичаше го без упойка;

щом ангелите нямат хор,

кой прави висшата настройка?

 

Роден-вроден пророк – и той

не бе осакатен с похвала,

настройвайки на овчи строй

крадците на оригинала.

 

В предчувствие за тих палеж

го чух да ми подсказва фино:

“Не се ли самопринесеш,

ще съществуваш, но мърцина!”

 

 И в този зле преведен свят

аз имам оттогава кройка:

пред нищо не изпитвам глад

и ангелите си настройвам.

 




Гласувай:
26
0



1. martiniki - Винаги ми е хубаво да си припомня Иван Динков.
27.08.2012 08:33
Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави.
Светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло;
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.

Иван Динков
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Четеш и се извисяваш.
27.08.2012 09:03
martiniki написа:
Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави.
Светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло;
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.

Иван Динков

цитирай
3. yuliya2006 - Пролет е навъни сред тези рози...
27.08.2012 09:26
Пролет е навън
и сред тези рози
нощният ми сън
ми изглежда грозен.

Беден и без грях
в някакви градини
плаках и ругах
моята родина.

Исках да й дам
тъмните си думи
и след този срам
да живея умно.

В стихотворен фалш
влюбена отдавна,
пред един финал
тя остана хладна.

Сричам този сън
и не знам защо съм
под небето вън,
преди да разсъмне.



Иван Динков
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Много терзаещ се поет.
27.08.2012 12:13
yuliya2006 написа:
Пролет е навън
и сред тези рози
нощният ми сън
ми изглежда грозен.

Беден и без грях
в някакви градини
плаках и ругах
моята родина.

Исках да й дам
тъмните си думи
и след този срам
да живея умно.

В стихотворен фалш
влюбена отдавна,
пред един финал
тя остана хладна.

Сричам този сън
и не знам защо съм
под небето вън,
преди да разсъмне.



Иван Динков

цитирай
5. makont - Ще се повторя,
27.08.2012 13:05
"Тежестта на лъча се мери в светлината, която оставя след себе си." Поздрави!
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Да, има много тежки лъчи! )))
27.08.2012 13:17
makont написа:
"Тежестта на лъча се мери в светлината, която оставя след себе си." Поздрави!

цитирай
7. ishchel - Всяка ода става реквием...
27.08.2012 16:22
Неизбежно и тъжно
и вярно и мъдро...
цитирай
8. slavimirgenchev1953 - И е важно да се признае, а не да се преструваме. Но малцина се осмеляват да изрекат истината.
27.08.2012 17:02
ishchel написа:
Неизбежно и тъжно
и вярно и мъдро...

цитирай
9. lidis - Много истини в стиховете на този български поет
27.08.2012 17:35
Да си призная с малко срам, че не съм го знаела до сега. Благодаря Ви господин Генчев, че се запознах макар и късно с този талант...чрез поста Ви. Ще търся из нета допълнително за него и творчеството му...
цитирай
10. slavimirgenchev1953 - Беше премълчаван през комунизма...
27.08.2012 17:41
lidis написа:
Да си призная с малко срам, че не съм го знаела до сега. Благодаря Ви господин Генчев, че се запознах макар и късно с този талант...чрез поста Ви. Ще търся из нета допълнително за него и творчеството му...

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4107272
Постинги: 1403
Коментари: 15541
Гласове: 48476
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031