Постинг
04.05.2013 09:24 -
Неузнаваемият двор на Димчо-Дебеляновия дом
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 1911 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2013 09:29
Прочетен: 1911 Коментари: 2 Гласове:
13
Последна промяна: 04.05.2013 09:29
Дворът на музеят преди смерча
.........................................................................
Димчо-Дебеляновият музей изглежда неузнаваемо след отсичането и на втория бор (откъм къщата). Припомням, че в следствие на смерч, вилнял в Копривщица навръх Тодоров ден тази година, бе прекършен големият смърч в музея на Димчо Дебелянов. Той повреди портата и премаза старата круша пред нея, а по-късно алпинисти отрязаха и втория бор, който също вече представляваше заплаха. Като по чудо, смърчът е паднал към празното пространство в двора на юг, тъй като смерчът е връхлетял града откъм Стара планина.
............................................................................................
А през 2007 г. на мястото на старите вишни, изкоренени поради преокмерно застаряване и деформиране, в Дебеляновия двор бяха засадени млади вишневи дръвчета.
За щастие, те се прихванаха и вече цъфтят. Домът на поета отново е домът с белоцветните вишни...
Разчистване на Дебеляновия двор
Това е едно рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.
Времето не щади никого и нищо:
хора и порти, дувари и калдъръм…
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън!
Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът вече не се завръща –
място е сторил тук за света.
Той трябва и може да бъде предан,
трябва и може да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.
Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.
Но не скърбете за старите вишни -
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.
Славимир Генчев
2007 г.
.........................................................................
Димчо-Дебеляновият музей изглежда неузнаваемо след отсичането и на втория бор (откъм къщата). Припомням, че в следствие на смерч, вилнял в Копривщица навръх Тодоров ден тази година, бе прекършен големият смърч в музея на Димчо Дебелянов. Той повреди портата и премаза старата круша пред нея, а по-късно алпинисти отрязаха и втория бор, който също вече представляваше заплаха. Като по чудо, смърчът е паднал към празното пространство в двора на юг, тъй като смерчът е връхлетял града откъм Стара планина.
............................................................................................
А през 2007 г. на мястото на старите вишни, изкоренени поради преокмерно застаряване и деформиране, в Дебеляновия двор бяха засадени млади вишневи дръвчета.
За щастие, те се прихванаха и вече цъфтят. Домът на поета отново е домът с белоцветните вишни...
Разчистване на Дебеляновия двор
Това е едно рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.
Времето не щади никого и нищо:
хора и порти, дувари и калдъръм…
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън!
Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът вече не се завръща –
място е сторил тук за света.
Той трябва и може да бъде предан,
трябва и може да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.
Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.
Но не скърбете за старите вишни -
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.
Славимир Генчев
2007 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52238