Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2014 10:43 - За любовта — или хубаво, или още
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 1961 Коментари: 8 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

САМОЛЕЧЕНИЕ

В голямата неразбория
царува
естествен ред.
Можеш да го откриеш
и без да теглиш късмет.
Нека изглежда странно,
че малките
носят на бой;
в своята лична драма
ти си главен герой.
Всичко важно е казано:
да чуеш бъди готов.
Омраза среща омраза.
Любов намира любов.
Вярвай повече в пътя,
отколкото в тежък дом.
Щом си богат
отвътре,
не се страхувай от взлом.
Има простички истини
и твърде сложни лъжи
и е въпрос на мисия
какво
ще те задължи.
Някой се дави на плитко.
Друг пада от сляп куршум.
И само дълбоките битки
не вдигат излишен шум.


РЕКВИЕМ ЗА ХРИСТО ФОТЕВ

Когато стигнеш истинския бряг,
когато спуснеш котвата завинаги,
когато се превърнеш само в минало,
на мачтата издигнал черен флаг,
когато безсловесният пейзаж
обрасне с патетичните ни статии,
а слънцето като самотен страж
застане край небесната ти статуя,
ще се отрони ли от твоя глас
неповторимото: „Кога ще тръгна?“!
Остана незавършен цял Бургас.
И не достига сребърният въздух.
Но ти си тръгнал.
Вече си на път.
Навсякъде около теб е космос
от съвместими елементи – смърт,
живот, любов, съмнения и острови.
Пристанища с нетрайни имена
прелитат покрай стихналите гари
и бавен влак, натъпкан с тишина,
по релсите се влачи като гарван.
Поел си възхитителния риск
да бъдеш мъртъв – и да станеш нужен
на всеки хоризонт, вълна и бриз,
които продължават да ти служат.
Щом слънцето изпусне струйка дим
и се разпадне бавно тишината,
превъзмогни съдбата си на статуя –
и нека до живот да помълчим.


ВРАТА

Знам отговора и не питам
защо сме на тоя хал.
Да бяха
две-три злините,
с радост бих си избрал.
Но истината не почва там,
където измамата свършва:
те са лица на една врата,
залостена
отвън и отвътре.
Какво ми остава,
освен да стана
в очите на слепите трън?
За да правиш
хубави рамки,
трябва да бъдеш извън.
Със зъби да стискаш пироните
и с глава да замахваш ясно -
така, че да падат
иконите
на първородните басни.
Нека мине за алегория
или за празна мечта:
щом не можеш
да я отвориш,
просто стани врата.


КОНТРАПУНКТ

Не ме гледай така
под прицел.
Дори и да съм ти длъжен.
Как да ти кажа истината,
щом не мога
да те излъжа?
Любовта
не бива да се разделя
и събира за чужда сметка. 
Тя не е нито
само постеля,
нито само
разпятие в петък. 
В нея няма голямо и малко,
няма евтино
или скъпо.
Всяка дума
изглежда жалка —
като дрипа с крещящи кръпки.
Не, в началото не е Словото,
както пише
евангелистът;
има само любов —
без оковите,
назовани лъжа и истина.
Затова не искай от мене
да ти кажа кое е лошо.
Има правило без изключение:
за любовта —
или хубаво,
или още.

ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

Ще те запомня
с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата?
Изкуство,
което брани своите права.
Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не тече,
нахлуват във двореца на октомври,
където аз съм същото момче.
Прелиствам кехлибарената зала
на нашия щастливо-кратък свят,
залъгвайки се бодро,
че раздялата
ще ме направи още по-богат.
Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
прочел докрай последната глава,
дали внезапно няма да се върнеш
по стъпките си в буйната трева.
И аз се лутам тук,
и губя дирята,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов
не се умира,
щом можеш
да живееш без любов?

ПРОТИВООТРОВА

Живея, сякаш те няма.
Правя се,
че не помня.
Колко жалка
самоизмама,
каква тъжна ирония.
Може би искам просто
болката да забравя,
като слушам Висоцки
и чета Окуджава?
В шумната залисия
от суета
и театро
до душа
да се скрия -
ще ме стигне стрелата.
Ще ме улучи дума,
ще ме срази усмивка,
ще ме превърже струна,
ще ме настрои грифът.
Вярвам,
че има вяра.
Чух, че стават вълшебства.
Знам, че няма лекарство.
Помня, че е у тебе.


=====================================================================

http://www.antimovski-han.org/article.php?id=766 ======================================================== Благодаря на Сашо Серафимов за тази публикация! 



Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monaliza121 - За рамките и хората...
06.05.2014 18:26
За човека, поел риска...:)
Поздравления, поете!:)
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Благодаря! Поздрави и от мен! )))
06.05.2014 18:56
monaliza121 написа:
За човека, поел риска...:)
Поздравления, поете!:)

цитирай
3. veninski - Поздрави и от мен, приятелю!
07.05.2014 05:37
Поздрави и от мен, приятелю!
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Жив и здрав, Васко!
07.05.2014 11:41
veninski написа:
Поздрави и от мен, приятелю!

цитирай
5. makont - Емоционалната сила в твоята поетическа реалност,
07.05.2014 13:40
Любовта! Ами да, "или хубаво, или още"! Усмивки!
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Благодаря! Поздрави и от мен! За Любовта! )))
07.05.2014 14:18
makont написа:
Любовта! Ами да, "или хубаво, или още"! Усмивки!

цитирай
7. stela50 - За любовта — или хубаво, или още... хубаво казано...
07.05.2014 15:09
Прекрасно...
Поздравления, поете !
цитирай
8. slavimirgenchev1953 - Благодаря! Поздрави и от мен! )))
07.05.2014 17:52
stela50 написа:
Прекрасно...
Поздравления, поете !

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3707137
Постинги: 1385
Коментари: 15537
Гласове: 47570
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31