Постинг
27.05.2014 16:02 -
ИН МЕМОРИАМ: СТАНКА ПЕНЧЕВА
Станка Пенчева
ОПИС НА ВЕЩИ
Ако, не дай си боже, моят час ме настигне
Сред леден площад, сред улица гореща —
Ще вдигне някой мрежата с хляб и книги,
А служебното лице ще опише моите вещи.
Писалка. Не златна.
От употреба изтрита.
Тя пишеше „Мили.“
И: „Възразявам. Не съм съгласна.“
Портмоне. Констатирахме, че парите...
Парите ли? С тях бяхме наясно:
Знаех цената им и знаех да ги пилея.
Ключ секретен. И от кутия на поща.
Моят дом. Със цветята, с мушичките в полилея,
Със кратките дни и с дългите нощи,
С едно момиче, без което е пусто и скучно,
С една снимка на мъж върху скрина.
И в едно чекмедже — половината живот заключен...
Намерихме стари билети —
За влак, за кино...
Колко път през живота си пропътува!
На тръгване трептях от очакване цялата
И от радост звънтях — че се връщам.
До ново отплуване.
...и дреболии: гребен,
парфюм, огледало...
Не бях хубава. Но обичана бях. До края.
До последната, недовършена мисъл.
Тук описът свършва. Печат.
И човекът не знае,
че всъщност живота ми е описал.
ПРЕПИЛ С КОКА-КОЛА ПОДВОДНИЧАР ИРОНИЗИРА...
МАСКИРАНОТО РУСОФИЛСТВО Е ЮМРУК, ОМРАЗА,...
Настоявам Комисията за защита срещу диск...
МАСКИРАНОТО РУСОФИЛСТВО Е ЮМРУК, ОМРАЗА,...
Настоявам Комисията за защита срещу диск...
Релаксация
По кривите пътеки на паметта
срещам неочаквано стари познайници:
сламена шапка с петльово перо,
смачкана книга изпод възглавницата ми,
едно куче — толкова добро,
че дори не ставаше за куче,
стария велосипед с трева по спиците —
той ми бе и коня, и колесницата...
По тайните пътеки на паметта
мога да ходя боса: там няма
натрошени стъкла и покрити ями,
там още пада ли, пада сняг на парцали,
лятото мирише на плява и на свобода...
Там съм защитена. И цяла.
Все по-страшен става моят свят,
душата ми — все по-уязвима.
Затова,
като в последствен фантастичен роман,
аз изчезвам внезапно от самотната си стая,
зарязала стрелящия екран на телевизора
и воя на автомобилните аларми —
за да се появя изведнъж, запъхтяна от тичане,
боднала като лъч една сламка в косата,
слънчасала от онова несвършващо лято...
Светла и памет!
.
цитирайПо кривите пътеки на паметта
срещам неочаквано стари познайници:
сламена шапка с петльово перо,
смачкана книга изпод възглавницата ми,
едно куче — толкова добро,
че дори не ставаше за куче,
стария велосипед с трева по спиците —
той ми бе и коня, и колесницата...
По тайните пътеки на паметта
мога да ходя боса: там няма
натрошени стъкла и покрити ями,
там още пада ли, пада сняг на парцали,
лятото мирише на плява и на свобода...
Там съм защитена. И цяла.
Все по-страшен става моят свят,
душата ми — все по-уязвима.
Затова,
като в последствен фантастичен роман,
аз изчезвам внезапно от самотната си стая,
зарязала стрелящия екран на телевизора
и воя на автомобилните аларми —
за да се появя изведнъж, запъхтяна от тичане,
боднала като лъч една сламка в косата,
слънчасала от онова несвършващо лято...
Светла и памет!
.
Светла да е паметта й!
Любима поетеса!
цитирайЛюбима поетеса!
"Свое място има и мравката
на тази земя."
Поклон пред паметта й!
цитирайна тази земя."
Поклон пред паметта й!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52272