и кафене

с протрита шапка.

Бездомен старогръцки глас

от козирката бавно капе.

Знам: улицата свърша с бряг,

край който не минават кораби,

но „Старата гемия“ пак

е пълна

с пътници догоре.

Избръснатият капитан

над цифрите се е надвесил,

а котвата тежи до грам

в нозете  

на позната песен.

Подгизналият хоризонт

платната на страха надува:

сега ни трябва бъчва ром,

за да посмеем да отплуваме.

Но никой тук не е смелчак –

клечим под козирката,

пушим,

че улицата свършва с бряг,

след който пак

започва суша.

Отсреща извисява кей

олющена стена с афиши

и некролог, на който пише:

„Почина барба Одисей.“