Прочетен: 3755 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2014 08:44
Станахме малък народ
в малка държава;
народ, който
с история е препил.
Накъдето и да погледнем — руини от слава,
сред които ни чака
цар Самуил.
И без граници
пак сме ограничени.
Стража вътре в нас някой е ослепил
и ще ни грабне летоброенето,
докато възпяваме
цар Самуил.
Не знам — един народ ли сме, или повече.
От кой народ съм аз? А вие? А те?
Дали от тоя, що блудства със Словото,
или от оня, дето не Го чете?
Боли, а не знаем отде ни иде.
Боли, а не помним кой ни е бил.
И в механите чаши надигаме,
когато умира
цар Самуил.
Вкопчен в живота,
разпнат от грижи,
герой и автор на водевил —
вече не мисля,
не чувам,
не виждам.
Живуркам на улица
„Цар Самуил“.
------------------------------------------------------------------
Саркофагът с тленните останки на цар Самуил в базиликата "Св. Ахил" в Малкото Преспанско езеро - Гърция