Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2014 10:21 - Въздухът горе
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 2986 Коментари: 13 Гласове:
44

Последна промяна: 22.10.2014 12:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вестник "Словото днес", бр. 31/16 октомври 2014 г. 
Пред надгробния паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица, открит преди 80 години - на 19 август 1934 г.
Автор проф. Иван Лазаров.
Снимка: Анжела Димчева

image 



Гласувай:
45
1



1. rustam - Славунчо,
22.10.2014 19:13
виждаш ли каква тъжна ирония: като пишеш за "Радиан", "Боко", или "Рустам", ще се надпреварват да дращат "коментари", а като пуснеш елегия за Дебелянов, обекалят като гробище блогчето ти.

Мене ми дреме на "шмайзера", ама ти можеш да си дадеш сметка какви дребни душички те обикалят.
цитирай
2. ok3223 - Тка ли
22.10.2014 19:48
Колкото Бокото е дребен и мазен мазник и политпутьо, толкова Д.Дебелянов е хубав
и почтен като човек, и велик за нашите мащаби поет.
Димчо е един в българската поезия.
Споменът за него никога не ще угасне.
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Веднага ги докладвай, рустамчо!
22.10.2014 19:49
rustam написа:
виждаш ли каква тъжна ирония: като пишеш за "Радиан", "Боко", или "Рустам", ще се надпреварват да дращат "коментари", а като пуснеш елегия за Дебелянов, обекалят като гробище блогчето ти.

Мене ми дреме на "шмайзера", ама ти можеш да си дадеш сметка какви дребни душички те обикалят.

цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Може би Станишев го превъзхожда? Защо не го избрахте отново?
22.10.2014 19:54
ok3223 написа:
Колкото Бокото е дребен и мазен мазник и политпутьо, толкова Д.Дебелянов е хубав
и почтен като човек, и велик за нашите мащаби поет.
Димчо е един в българската поезия.
Споменът за него никога не ще угасне.

цитирай
5. tutankhamon661 - rustam
22.10.2014 20:39
Това, за което ще си даде сметка, е:

Що за ненормален простак може да напише коментар като твоя под такъв постинг?

Хората се възхищават и думи не са необходими. Само блогбегейски самотник може да си въобрази, че задължително трябва да има коментари.

цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Стиховете не са нови, качвал съм ги тук отделно. )))
22.10.2014 20:51
tutankhamon661 написа:
Това, за което ще си даде сметка, е:

Що за ненормален простак може да напише коментар като твоя под такъв постинг?

Хората се възхищават и думи не са необходими. Само блогбегейски самотник може да си въобрази, че задължително трябва да има коментари.


цитирай
7. vmir - 1. rustam,
22.10.2014 23:43
Не използвай Дебелянов като претекст за простащините си. Името на Дебелянов в зурлите на свине като теб и старшито е страшно кощунство. Писано е: "Не споменавай без нужда името Господне". Имайте срам поне от това, че Дебелянов загива като доброволец за онази България, която изроди като вас плюеха десетилетия наред. България, за която умря Дебелянов и днес сте готови отново да продадете на путинистите за жълти стотинки.
цитирай
8. getmans1 - „Той пие последен и капката благославя.“
23.10.2014 08:53

А НЯКОИ ОТ робите
даже НЕ си мият ДОРИ краката ...
и доволни си джапат така.
:)))
цитирай
9. vmir - Дебелянов умира като доброволец за най-светлия български идеал -
23.10.2014 09:59
- да освободи братята си и да заживее с тях в независима, просветена и просперираща България. Месеци след смъртта му, българските болшевики активно заработват за руската антибългарска пропаганда, че българите са агресори и поробители на славяните в Добруджа, Мизия, Тракия и Македония. Почти век оттогава, българските болшевики под едни или други претексти или гнусни определения, не престават да се гаврят с идеала, за който най-лиричния измежду лиричните, най-талантливия измежду талантливите, без колебание пожертва живота си, за да види света, че българите са подло оклеветени и несправедливо нападани.
цитирай
10. slavimirgenchev1953 - О, да, дори не ги мият - направо газят с мръсните крака.
23.10.2014 13:02
getmans1 написа:

А НЯКОИ ОТ робите
даже НЕ си мият ДОРИ краката ...
и доволни си джапат така.
:)))

цитирай
11. slavimirgenchev1953 - Сурова вярност на дълга смени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. Вървим под тежките крила на буреносна, мощна бран и върху хилед
23.10.2014 13:04
[quote=vmir]- да освободи братята си и да заживее с тях в независима, просветена и просперираща България. Месеци след смъртта му, българските болшевики активно заработват за руската антибългарска пропаганда, че българите са агресори и поробители на славяните в Добруджа, Мизия, Тракия и Македония.
.....
и върху хиляди чела чер жертвен кърст е начертан. о От "Тиха победа"
цитирай
12. vmir - 11. slavimirgenchev1953, ДА - ВЕЛИК!!! Не мога да се въздържа да не цитирам цялото великолепие, само месец и нещо преди смъртта му:
23.10.2014 15:12
ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън - нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?

Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зовят.

- Ти наш си, наш си, твоят дял
е дълг на хрупкавия злак -
в земята - майка упознал,
при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.

- Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоя край
една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!...







Излиза за пръв път в сп. "Отечество",
год. III, кн. 30-31 от 15.VIII.1916 г.
цитирай
13. slavimirgenchev1953 - Гений.
23.10.2014 19:35
vmir написа:
ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън - нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?

Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зовят.

- Ти наш си, наш си, твоят дял
е дълг на хрупкавия злак -
в земята - майка упознал,
при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.

- Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоя край
една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!...







Излиза за пръв път в сп. "Отечество",
год. III, кн. 30-31 от 15.VIII.1916 г.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4107240
Постинги: 1403
Коментари: 15541
Гласове: 48476
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031