Повикали го не запас,
а само за едната справчица,
но той надигнал гневно глас:
„Не, аз не тръгвам срещу наш`те!“ 

Не щял да го изпратят в бой
срещу великата илюзия,
наречена съветски строй,
с хамирикански педеруги!

Против съветския събрат
не можел той ръка да вдигне!
Като вулкан от гняв и яд
готов бил лава да изригне

и даже само по шинел
от полка си да дезертира,
за да се скрие, горд и смел,
през сто и няколко баира… 

Сам - без врагът да разбере -
проучил другите с призовки,
та утре чета да сбере,
готова да превземе София. 

По вехта карта проверил
къде са старите землянки,
за да се скрият март-април,
когато станат партизани. 

След туй зеленият чорап
бидон ракия, буре вино,
сухар, консерви и сланина
натъпкал в стария пикап. 

Не, не избухвайте във смях:
„Ма кви са тия партизани?
Та мандри няма ли за тях –
превземат ги и там се хранят?!“

Че знаел старият боец:
да, всяка мандра днес е частна,
ала на някой бивш борец,
червен капиталист,  от наш` те.  

За да на стане сакатлък
и гибел от другарски огън
е по-добре като балък
да се набуташ малко-много. 

Ако пък горски за беда
суров на пътя им изникне?
- Ний търсим изворна вода,
че сме потеглили на пикник!