Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2015 22:53 - Кирил Христов към хулителя на българите Леонид Андреев: "Вие сте едно истерично джудже"
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 2492 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image
Кирил Христов В помощ на русофилския тъпанариат


Преди да пристъпя към писмото на поета Кирил Христов до българския душманин Леонид Андреев, ще уточня, че клеветническата кампания против България "върви" в цялата европейска преса по онова време, като тя, естествено, е заплащана и подклаждана от вечните български врагове на Балканите - сърби, гърци и румънци. Същевременно широка клеветническа кампания срещу българския народ се води и в руската преса.
На 28 април 1914 г. на Общо събрание на Съюза на българските писатели се прочита поверително писмо от Бюрото на пресата (предполагам, че става дума за Дирекцията по печата, която е имала и цензурска роля), отправено до Съюза. По писмото се изказват почти всички членове и се взима решение да се избере една четиричленна комисия, която да проучи добре въпроса и с едно ново писмо (след писмото на Иван Вазов до Леонид Андреев - б.м.) до руската интелигенция, културни дейци и институти да се иска застъпване в полза на българската кауза.
На заседание, проведено в началото на месец май с. г,. се прочита ново поверително писмо от Бюрото на пресата, с което се съобщава, че "Новое звено" и "Славянски известия", излизащи в Петербург, откриват страниците си за статии, в които ще бъде поддържана каузата на България. Бюрото моли членовете на Съюза да пишат в тия списания, като отхвърлят клеветите, нанасяни върху България от бившите й съюзници, и изтъкват притесенинята на българския народ в Македония и Добруджа. Друго писмо уведомява кои български публицисти и видни българи ще сътрудничат в гореказаните списания, като Бюрото моли СБП да определи лицето, изходящо от членовете му, и му съобщи името.
СБП решава да се подготви общ апел по този въпрос, който да се изпрати до всички легации и се разпространи в европейската преса, като се поискат още данни от Бюрото на пресата.
(Ще отворя скоба и ще "прескоча" чак в 1918 година, но поводът ще е същият: клеветническата кампания сещу България, подета в цялата европейска преса. Христо Ц. Борина (член по това време на УС на СБП) пише в своите спомени: 
"България беше победена, по нейните улици шестваха пъстри колониални войски. В европейския печат българите бяха клеветени, без да могат да се защитят, границите ни бяха заключени като решетките на затвор. Никой не можеше да излезе навън от държавата и да каже две хубави думи за племето ни. Въздухът беше страшно задушлив.
В това натегнато време писателският ни съюз не можеше да мисли за друго, освен за това какво трябва и може да се направи. На едно събрание на Съюза, струва ми се през ноември 1918 г., бе взето решение да се отправи апел към писателите в целия свят като борци за истина и правда, да издигнат глас за защита на героичния български народ, който не е воювал, за да граби чуждо, а само да брани своето и да обезпечи свободата на братята си по кръв, вяра  и език. Настоятелството (т.е. Управителният съвет - б.м.) набеляза мислите, които трябваше да бъдат изказани в този апел, и възложи на Хр. Борина да го напише на французки език.
Апелът бе подписан от Ив. Вазов, Ст. Михайловски, Елин Пелин и другите членове на Настоятелството и беше предаден по назначението си чрез чуждите представителства в София или направо чрез пощата. Дали слабият глас на българския пистелски съюз е бил тогава чут някъде из широкия свят, не зная. Но нашите писатели достойно изпълниха совя дълг и вдъхнаха доверие у народа си, че те са при него, будни на поста си като обществена съвест, че те са част от него и че мислят, чувстват и се борят заедно с него. Това издигна Съюза в очите на обществото и закрепи още повече името му и почитта към него."
................. Към края на 1914 г. председателят на СБП Кирил Христов също отправя до писателя Леонид Андреев писмо "Леониду Андрееву", отпечатано във в. "Дневник" от 3 декември същата година. Писмото-отговор има за мото българската народна пословица: "Право куме, та в очи". "Ония от моите съотечественици, които удостоиха с отговор ругателното Ви писмо, сториха според мен една голяма грешка, третирайки Ви като велик писател. Аз искам преди всичко да поправя това. За да покажат, че българският народ не се състои от ония, както Вие казвате, редица наши писатели посочват грамадната Ви популярност в България. Действително, почти няма Ваше творение, което да не е преведено на български - дори по дваж, триж. Но важен белег за величие ли е то? Младите народи предпочитат тъй страстно чуждото пред своето, на чиито големи качества трудно вярват. България даде, може би, максималния курс на Вашите съчинения. Аз познавам непосредствено популярността Ви на Запад. За интелектуална Германия, Англия и Франция внасяте един куриоз с много условен смисъл.... Покрай Достоевски, Тургенев, Толстой, дори Чехов и покрай съвременници като великите естети Балмонт и Брюсов Вие сте едно нервно човече, едно истерично джудже, Вие сте в отношение на един черковен клисар спрямо владици и патриарси.
Смятам за нужно да отбележа това, за да обърна внимание на моите съотечственици, че те Ви надцениха, че те трябва с малко повече хумор да гледат на Вашите пози и крясъци, че Вие далеч не сте от ония властелини на вековете, от ония пророци, чийто мнения намират път да изменят смисъла на събитията и да задължат историята...
Припомняйки си писанията Ви, аз не мога да се спра на един Ваш разказ (за драмите Ви съвсем не говоря), който да ме е обжегнал с огъня на едно откровение, който с новостта на своите художнически средства да говори за една непозната досега в никой народ и неповторима индивидуалност, който да не е нещо отдавна и много пъти четено в най-различни варианти на западните езици.
Вие можете да излъжете ония непридирчиви хора, които нямат представление за изумителните съкровища на европейските литератури и които четат белетристика само за забавление, за почивка...Може би най-оригиналният Ви разказ е "Бездна", но то е оригиналност, за която Вие по-скоро трябва да се срамувате...
Българинът държи сметка на коя страна е правдата. Славянски декламации няма да замъглят със сълзите на расов сантиментализъм ясния му поглед за нещата. Оня, който заслужава честта да живее в нашето велико време, колкото като русин, французин или англичанин - да не му изнася да признае истината, трябва да разбере, че той не може да я измени - какъвто и магесник да бъде.
В края аз се питам: защо собствено Леонид Андреев е написал своето паслание до българите? В неговия случай един мъдър писател би уловил перото само след като пресметне, че онова, което ще напише, ще докара една реална полза, ще спечели адепти на поставената цел. Никой при случая на Леонид Андреев не пише, за да наругае и отблъсне още повече ония, които уж иска да спечели... Мене от писателска колегиалност ме е срам от Леонид Андреев... Кирил Христов, председател на Съюза на българските писатели ........................
Можете да прочете и отговора на Иван Вазов в предишен постинг, Ще кача и Апела на СБП, за който споменах в началото. 



Гласувай:
10



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5584412
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031