27.03.2015 | автор: Славимир Генчев
По повод 28 март – годишнина от рождението на Димчо Дебелянов
„Сиротна песен“ на Д. Дебелянов
Като уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица през периода 1977-1980 г. ми се наложи да преведа негово стихотворение на... руски език. Това, разбира се, не бе изпълнение на административна заповед или плод на нечия приумица: наложиха го обстоятелствата и желанието ми гостуващите тогава (много повече от днес) руски туристи да научат по-добре що за поет е ненадминатият и до днес наш лирик.
Руските туристи посещаваха България обикновено по линия на „Балкантурист“. Съпровождаха ги щатни екскурзоводи (и преводачи същевременно). Неведнъж чувах как младите спретнати екскурзоводки обясняват на любознателните руснаци, че Дебелянов бил нещо като българския Есенин. Когато ги питах кой и как им е внушил подобно сравнение, те се позоваваха на разни дипляни, пътеводители и други рекламни материали, а и на прочетени или дочути някъде другаде „академични“ мнения по въпроса.
В скоба ще припомня, че в предговора към първото издание на Димчови стихотворения от 1920 г. (съставители са Н. Лилиев, К. Константинов и Д. Подвързачов) К. Константинов пише, че Димчо е българският Верлен. Подобни сравнения може да означават нещо за хора, които познават творчеството на сравняемия поет. Но пак не е достатъчно, защото чужденецът ще си припомни стих от Есенин или Верлен и няма да добие представа за сравнявания поет, в случая Димчо Дебелянов.
Лесно може да се отгатне основанието за подобно сравнение: и Есенин, както Дебелянов, е написал прекрасни стихове за майката и родния край. Ето откъде тръгва може би тази „връзка“, която колкото помага, толкова и пречи даден поет да бъде възприет самостойно, без да бъде „прехвърлен“ към друг, което неминуемо изкривява по някакъв начин автентичността му. Чрез подобни клишета човек може по-лесно да възприеме чуждото и непознатото; затова асоциацията, която трябва да доведе до ново познание, задължително се подпира с единия крак на нещо познато и известно. Но за съжаление често пъти си остава там.
Коментирахме веднъж тези неща с една екскурзоводка и чрез нея успях да се сдобия с преводи на руски на Димчови стихотворения, дело на известния преводач Владимир Соколов. Сред тях обаче не беше любимото ми (и може би най-представителното за Димчо като поет) стихотворение „Сиротна песен“.
Започнах да превеждам „Сиротна песен“ с помощта на екскурзоводката Валя Георгиева, която при всяко идване със следваща руска група преглеждаше направеното от мен и оправяше падежните форми или предлагаше по-изразителни и точни думи. Този странен начин на превеждане родължи половин година, защото при всяка смяна на падежа се променяше я ударение, я дължина на стих, я рима...
Така или иначе, преводът се получи, въпреки някои лексикални и граматически неточности, за които самите руснаци казваха, че “не били напълно неприемливи” или “че и така можело, щом се разбира...”.
Ето и самия превод.
Песнь сироты
Если погибну на войне,
Никто не загрустит об этом:
Мать потерял, любимой нет,
Нет у меня друзей на свете.
Но сердце вовсе не грустит –
Угрюмой жизнью жил сирота;
Как утешенье, может быт,
В победе смерти он дождется.
По скорбному иду пути,
Во мне лежат мои богатства;
И в грусть, и в радость был один,
Не поделился даже с братом.
Из мира этого уйду
Как и пришел в него – бездомный,
Как эта песня, что поют
О том, чего ненужно помнить.
С Валя нямахме никакви преводачески претенции, а лично моята цел беше да следваме максимално близко оригинала, да спазим броя на сричките и ритъма, начина на римуване, мисълта и чувствата на поета. Най-важното беше, че стихотворението можеше спокойно да се рецитира пред чужденците. Руснаците, които са убедени, че поетите им са сред най-добрите в света, изведнъж проумяваха величието на тази проста и дълбока „Сиротна песен“. Със своя пиетет към поезията те веднага разбираха величината на Димчо Дебелянов като поет и онова изкуствено сравнение с Есенин веднага се изпаряваше от слабите им и без това представи за българската поезия.
Неведнъж съм рецитирал „Сиротна песен“ бавно, стих по стих, за да могат желаещите да си запишат тези невероятни четири куплета. В много тефтерчета са останали и това е най-голямото признание за нашия преводачески опит.
СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
http://www.fakel.bg/index.php?t=4387
Частни уроци по английски и български ез...
Така ще бъдеш неотразим
Голяма работа си. Браво!
Тъкмо и Blog.bg да разбере какво е изкуство, че ако не сте ти, Валето и още няколко ..... останалото са помпи и русофилски профани.
Моя дълбок поклон към паметта на гения.
Голяма работа си. Браво!
Тъкмо и Blog.bg да разбере какво е изкуство, че ако не сте ти, Валето и още няколко ..... останалото са помпи и русофилски профани.
28.03.2015 15:57
Моя дълбок поклон към паметта на гения.
буржоазен интелигент, който не успял - като всички останали "реакционни елементи" - да види големия сблъсък на епохата - между Труда и Капитала, и не застанал категорично зад "борбата на пролетариата". Едва през 1958 г. е открит музеят му и са кръстени училища на негово име.
Моя дълбок поклон към паметта на гения.
буржоазен интелигент, който не успял - като всички останали "реакционни елементи" - да види големия сблъсък на епохата - между Труда и Капитала, и не застанал категорично зад "борбата на пролетариата". Едва през 1958 г. е открит музеят му и са кръстени училища на негово име.
Защо търсиш винаги под вола теле? Открили са музей през 58ма на мястото на закрити такива от 28ма или 38ма? Или са върнали имената отново на прекръстени училища?
Не е ли по правилен въпросът защо такова дарование е пратено на фронта? Защо е прокуден Пенчо Славейков, защо са убити Алеко, Милев, Хербст...дори Вапцаров? Защо е унижаван и живял в нищета Йовков? Това е отношението към даровитите българи до омразния ти соц.
Дебелянов тотално е забравен след смърта му извън литературните среди десетилетия. 14 години след 44та откриват музей и видите ли закъсняли. А какво са правили предишните управници/по които въздишаш/ да го популяризират???
Иначе те подкрепям, че много различни поети са Дебелянов и Есенин.
Първият е нежен, градски поет, а вторият от "любимите " ти разпасали се и дошли от село да "карат Икаруси":)
28.03.2015 19:44
Моя дълбок поклон към паметта на гения.
буржоазен интелигент, който не успял - като всички останали "реакционни елементи" - да види големия сблъсък на епохата - между Труда и Капитала, и не застанал категорично зад "борбата на пролетариата". Едва през 1958 г. е открит музеят му и са кръстени училища на негово име.
Защо търсиш винаги под вола теле? Открили са музей през 58ма на мястото на закрити такива от 28ма или 38ма? Или са върнали имената отново на прекръстени училища?
Не е ли по правилен въпросът защо такова дарование е пратено на фронта? Защо е прокуден Пенчо Славейков, защо са убити Алеко, Милев, Хербст...дори Вапцаров? Защо е унижаван и живял в нищета Йовков? Това е отношението към даровитите българи до омразния ти соц.
Дебелянов тотално е забравен след смърта му извън литературните среди десетилетия. 14 години след 44та откриват музей и видите ли закъсняли. А какво са правили предишните управници/по които въздишаш/ да го популяризират???
Иначе те подкрепям, че много различни поети са Дебелянов и Есенин.
Първият е нежен, градски поет, а вторият от "любимите " ти разпасали се и дошли от село да "карат Икаруси":)
е изиграл положителна роля за "признаването" на Дебелянов от страна на пролеткултовците, върлували след 9. 9. 44 г. Но какво от това, като пак продължиха да дерибействат, макар и по-меко? Андреев, като Овадия, беше честен човек. Неслучайно се самоуби след 10.11. 89 г. Чувствителен човек, който не понесе чувството си за вина.
28.03.2015 20:14
Тленните останки на Дебелянов са спасени по предложение на писателя и дипломат Димитър Шишманов, осъден от народния съд и убит. http://slavimirgenchev.info/?p=3980
28.03.2015 20:17
за авторите и колкото теб. Казах ти преди време, че само съм сред четящите и фенове и нямам никакви претенции да съм разбирач. Просто е некоректно да търсиш във всичко нещо гадно, нещо нарочно. Ти упрекваш че е направен музей чак 58ма-14 години след 9 септември. Нито е много време, нито и е било до поети на властта веднага в следвоенните години. Ти мразиш Сталин, аз не го харесвам. Има неща които обаче не може да му се отрече. Вземи ВСВ. Отивали са деца, старци на фронта. Гинали са милиони от глад и умора в тила. Научния потенциал, културния елит обаче е бил запазен почти непокътнат . Евакуирани са представителите му ,със задължителен и приличен порцион и бит при това. Баща ми е слушал Еренбург на фронта. Не е знаел добре тогава езика и малко е разбрал от казаното. Това обаче което му прави впечатление е че е дошъл с три коли с 10ина автоматчици, а Димчо Дебелянов в окопа. Днес Яворов "бездомен", Фотев си отиде в мизерия...Не е нужно да разглеждаме в блога нещата като обществено-исторически процес. когато те са прред очите ни и можем да сравняваме. Израстнал съм в Лозенец, върнах се пак там когато "моите" остаряха. Голяма част от културния елит живееше в този квартал и съседния Изток Пред очите ми мина и славата им и униженията. Продаваха накити, картини, порцелан и кристал да оцелеят. Продаваха или даваха апартаменитите си под наем и отиваха в селца и паланки за да не гладуват. Не се намери управник който да им оправи пенсиите.
Престави си съдбата на един Дамян Дамянов днес. Е аз ще призная...не разбирах защо съученичките ми се редяха на опашка за автогрф и послание в лексиконите си, /идвал е два пъти в нашето училище/ защо някои от тях без да се двоумят биха отишли в "таванът" на този откровено неприятен на прима виста човек, а в моята мансарда го правеха рядко. Сега нещата се обърнаха. Дамян Дамянов не би представлявал никакъв интерес за болшинствното млади госпожици, а аз побелелият бих имал шанс при определени условия...Защо?
29.03.2015 06:43
за авторите и колкото теб. Казах ти преди време, че само съм сред четящите и фенове и нямам никакви претенции да съм разбирач. Просто е некоректно да търсиш във всичко нещо гадно, нещо нарочно. Ти упрекваш че е направен музей чак 58ма-14 години след 9 септември. Нито е много време, нито и е било до поети на властта веднага в следвоенните години. Ти мразиш Сталин, аз не го харесвам. Има неща които обаче не може да му се отрече. Вземи ВСВ. Отивали са деца, старци на фронта. Гинали са милиони от глад и умора в тила. Научния потенциал, културния елит обаче е бил запазен почти непокътнат . Евакуирани са представителите му ,със задължителен и приличен порцион и бит при това. Баща ми е слушал Еренбург на фронта. Не е знаел добре тогава езика и малко е разбрал от казаното. Това обаче което му прави впечатление е че е дошъл с три коли с 10ина автоматчици, а Димчо Дебелянов в окопа. Днес Яворов "бездомен", Фотев си отиде в мизерия...Не е нужно да разглеждаме в блога нещата като обществено-исторически процес. когато те са прред очите ни и можем да сравняваме. Израстнал съм в Лозенец, върнах се пак там когато "моите" остаряха. Голяма част от културния елит живееше в този квартал и съседния Изток Пред очите ми мина и славата им и униженията. Продаваха накити, картини, порцелан и кристал да оцелеят. Продаваха или даваха апартаменитите си под наем и отиваха в селца и паланки за да не гладуват. Не се намери управник който да им оправи пенсиите.
Престави си съдбата на един Дамян Дамянов днес. Е аз ще призная...не разбирах защо съученичките ми се редяха на опашка за автогрф и послание в лексиконите си, /идвал е два пъти в нашето училище/ защо някои от тях без да се двоумят биха отишли в "таванът" на този откровено неприятен на прима виста човек, а в моята мансарда го правеха рядко. Сега нещата се обърнаха. Дамян Дамянов не би представлявал никакъв интерес за болшинствното млади госпожици, а аз побелелият бих имал шанс при определени условия...Защо?
29.03.2015 17:37
и тия дишащите прах много добре си ги издокарал
и тия дишащите прах много добре си ги издокарал