Тъгата като паяк ме полазва,
оплита ме със нишките си фини.
Прогонва от душата всеки празник
и сякаш я превръща във пустиня.

Тъгата като облак ме връхлита,
поръсва леден дъжд и отминава.
А слънцето е царевична пита -
ни пир, ни тържество ми обещава.

Тъгата като сянка ме преследва,
разбива всички крепостни стени.
Тя двойница е моя - от рождение.
Почувствам ли я, казвам "Остани".

Тъгата по какво, защо?
Нима е без адрес и име.
По туй, което е било,
или е споменът, безимен ...
Поздрави.Ок

Вземи се в ръце сега.
Не я кани при теб на гости.
Смени я бързо с ЛЮБОВТА.
Нали ме чу? И без въпроси.

Чудесно!

Честит м. Април и весели празници! :)