Луд на шарено се радва :: Песничка за мечока Войтек

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.07.2015 02:57 - Песничка за мечока Войтек

Автор: mglishev Категория: Поезия

Прочетен: 2952 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.07.2015 02:57

сега си представете гората с кривите дъбове и тук-там с кални полянки мочури лъснали под луната добре без повече специални ефекти та из гората стъпват момчетата новобранецът пали цигара и от старите кучета някой го плясва зад врата че ги издава а до тях ходи голямата сянка на добродушния войтек топъл и сънен правнук на беорн който някога живеел там и бил разправят май нещо повече от мечка но ето го днес най-обикновеното животно натоварено с дисаги а в тях сухарите патроните и няколко бутилки картофена водка от госпожата на полковника войтек не е магаре на полка войтек е мечок кафяв и горе-долу умен когото момчетата научиха да лочи бира и му се радват като на госпожица глезят го с по някой случаен буркан мармалад но полковникът е забранил да му се дава саздърма за да не се остърви войтек се опитоми случайно купиха го за кутия вакса от някакво овчарче което го беше намерило в блатото и го мислеше за рунтаво псе войтек свикна с гърмежите отучил се е да реве заравя лайното си с лапа в пръстта и е носил ранени на гърба си а в едно село полковникът го яхна и влезе така за радост на дечурлигата веднъж разказват войтек пленил дори противник но то не беше точно така всъщност човекът избяга от звяра а звярът остана при кофата с крадени ябълки и беше толкова щастлив че после никой не му се скара войтек обаче се научи да не спи през зимата вместо това носи дисагите играе си с момчетата лови риба дъвче угарките от цигарите и по ушите дава да го чешат само понякога когато всички спят започва да гледа някак особено но после му минава защото е питомен

---------

Илюстрацията в постинга е на полския художник Якуб Ружалски (Jakub Rуżalski), вдъхновен от истинската история на мечока Войтек, опитомен и зачислен в армията на ген. Андерс, пребиваваща в изгнание през Втората световна война. Написах стихотворението си именно заради картината на г-н Ружалски. Манол Глишев

Нагоре