Постинг
14.10.2015 21:52 -
ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТОРИЯ по програма "Христо Ботев" БНР: АСЕН ХРИСТОФОРОВ
За "Неблагонадеждната личност" Асен Христофоров е разговорът на 14 октомври 2015 година.
Водещ - Румен Леонидов, а събеседници:писателката Фани Цуракова, литературният критик Николай Аретов , поетът Славимир Генчев и по телефона Христо Марков, който лично е познавал героя на нашето предаване. http://bnr.bg/hristobotev/post/100612022
Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров . Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 год. Дядото е мирови съдия, а бащата - адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа - английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща - на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от фондация „Рокфелер” и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов. Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука станала съизмерима с тази, за която той мечтаел.
Но... След 9.09.1944 година Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 година уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. За „сигурност” комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се „смиляват” над него, като го пенсионират на... 37 години. В същото време издават Указ за освобождаването му - това май е единственият учен, за който е издаден специален Указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седемгодишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си.
Междувременно е издал една чудесна книга „Скици из Лондон” (1945), която е наградена от Фонд „Алеко Константинов” и СБП. В нея по неповторим начин описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е - „Такъв писател няма”. Откъде да знаят хората, че вече е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец. В един прекрасен ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за „класова неосъзнатост” и „шпионаж в полза на империализма” прекарва две години на остров Персин, Белене. До края на живота си този добродушен човек няма обяснение за „прегрешенията си”. В книгата с блестящи есета „Откровения” (1970) месеци преди смъртта си пише: „И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите...”
След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци и заживява по-отшелнически и по-скромно от Волтеровия Кандит - копае картофите, гледа козички и куче, дори купува два овена и става основател на селското ТКЗС. Сигурно се е надявал да си откупи спокойствието... Между другото, превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката... 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си - „Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа”.
Та в тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена „Дъблинчани” на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея; на български език вижда бял свят класическата „Трима в една лодка" на Джером К. Джером и още „Брулени хълмове” на Шарлот Бронте, „Белият зъб” на Джек Лондон; от преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: „В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров”. Веднъж по някакъв повод се заговорихме с покойния Стефан Савов за преводачите (нали и той е работил като преводач) и при споменаване името на Христофоров, шефа на Демократическата партия коментира така: „В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той”. Години по-късно чух, че преди да емигрира Георги Марков-Джери е носил свои сценарии на Христофоров за превод на английски.
В свободното си от преводите време Асен Христофоров написа и някои литературни бисери, които тепърва ще бъдат преоткривани - изумителната „Мацакурци” (1958), на която след жесток натиск е принуден да смени името на „Вуцидей” (1962), историческата сага „Ангария” (1960), „Иманяри” (1965) - поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните „Скици из Рила”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила”, „Искровете”, „Откровения”.
След 1990 година за забравения автор бе напомнено единствено от Светлозар Игов, Димитри Иванов и Йордан Василев - нашата литература сякаш няма рецептори вече за такива ерудити. Уникалната „Вуцидей” е всъщност първообраз на „Хайка за вълци” - със същите конфликти, аналогични герои и мрачен хумор. Христофоровият герой Вуцидей води епична борба срещу колективизацията и събира позивите на Шести американски флот с надеждата да дойдат по-скоро и спасят овцете му от ТКЗС. Провежда личната си война първично и ожесточено, доверявайки се единствено на автора, който го обезсмърти. Но всъщност книгата трябва задължително да се прочете - читателят ще открие един първичен български екзистенциализъм в рилските дебри. Христофоров в творчество си ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които света стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков. Хората, които познават творчеството на писателя отшелник са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях ще открием и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, ще провидим в авторовите разсъждения тънкия народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване - това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист.
В разговора ще участват писателката Фани Цуракова, литературният критик Николай Аретов , поетът Славимир Генчев и Христо Марков, който лично е познавал героя на нашето предаване.
Водещ - Румен Леонидов, а събеседници:писателката Фани Цуракова, литературният критик Николай Аретов , поетът Славимир Генчев и по телефона Христо Марков, който лично е познавал героя на нашето предаване. http://bnr.bg/hristobotev/post/100612022
Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров . Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 год. Дядото е мирови съдия, а бащата - адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа - английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща - на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от фондация „Рокфелер” и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов. Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука станала съизмерима с тази, за която той мечтаел.
Но... След 9.09.1944 година Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 година уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. За „сигурност” комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се „смиляват” над него, като го пенсионират на... 37 години. В същото време издават Указ за освобождаването му - това май е единственият учен, за който е издаден специален Указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седемгодишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си.
Междувременно е издал една чудесна книга „Скици из Лондон” (1945), която е наградена от Фонд „Алеко Константинов” и СБП. В нея по неповторим начин описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е - „Такъв писател няма”. Откъде да знаят хората, че вече е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец. В един прекрасен ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за „класова неосъзнатост” и „шпионаж в полза на империализма” прекарва две години на остров Персин, Белене. До края на живота си този добродушен човек няма обяснение за „прегрешенията си”. В книгата с блестящи есета „Откровения” (1970) месеци преди смъртта си пише: „И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите...”
След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци и заживява по-отшелнически и по-скромно от Волтеровия Кандит - копае картофите, гледа козички и куче, дори купува два овена и става основател на селското ТКЗС. Сигурно се е надявал да си откупи спокойствието... Между другото, превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката... 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си - „Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа”.
Та в тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена „Дъблинчани” на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея; на български език вижда бял свят класическата „Трима в една лодка" на Джером К. Джером и още „Брулени хълмове” на Шарлот Бронте, „Белият зъб” на Джек Лондон; от преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: „В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров”. Веднъж по някакъв повод се заговорихме с покойния Стефан Савов за преводачите (нали и той е работил като преводач) и при споменаване името на Христофоров, шефа на Демократическата партия коментира така: „В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той”. Години по-късно чух, че преди да емигрира Георги Марков-Джери е носил свои сценарии на Христофоров за превод на английски.
В свободното си от преводите време Асен Христофоров написа и някои литературни бисери, които тепърва ще бъдат преоткривани - изумителната „Мацакурци” (1958), на която след жесток натиск е принуден да смени името на „Вуцидей” (1962), историческата сага „Ангария” (1960), „Иманяри” (1965) - поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните „Скици из Рила”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила”, „Искровете”, „Откровения”.
След 1990 година за забравения автор бе напомнено единствено от Светлозар Игов, Димитри Иванов и Йордан Василев - нашата литература сякаш няма рецептори вече за такива ерудити. Уникалната „Вуцидей” е всъщност първообраз на „Хайка за вълци” - със същите конфликти, аналогични герои и мрачен хумор. Христофоровият герой Вуцидей води епична борба срещу колективизацията и събира позивите на Шести американски флот с надеждата да дойдат по-скоро и спасят овцете му от ТКЗС. Провежда личната си война първично и ожесточено, доверявайки се единствено на автора, който го обезсмърти. Но всъщност книгата трябва задължително да се прочете - читателят ще открие един първичен български екзистенциализъм в рилските дебри. Христофоров в творчество си ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които света стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков. Хората, които познават творчеството на писателя отшелник са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях ще открием и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, ще провидим в авторовите разсъждения тънкия народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване - това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист.
В разговора ще участват писателката Фани Цуракова, литературният критик Николай Аретов , поетът Славимир Генчев и Христо Марков, който лично е познавал героя на нашето предаване.
Разговорът е на този линк:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100612022
Пътят към зелената икономика да не завър...
СТАТИЯ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ
Човекът, който успя да измери обиколката...
СТАТИЯ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ
Човекът, който успя да измери обиколката...
Следващ постинг
Предишен постинг
България е на този хал в момента, защото не цени истинските си личности и светила, а се е превърнала в рай за бездарниците и наглеците, които процъфтяват в нея.
цитирай... писател, че и професор, че и преводач а на Персин е лежал щот сигур е бил улиган!
Ако не ми верваш питай Миков, Станишев даже Живков дето не са „мите ора в БСП“, ето и в СБП го няма, от там са го изключили ония дето „не са моите ора в СБП“макар, че що да не го изключат, още съвсем млад пък са заиграл с Рокфелера, се едно тогава „Героят от Лайпциг“ не е съществУвал!
Некакви англичани се интерисували от него, колонизатори що ако беше свестен не се интерисУваха съвеЦките дрУгаре!?
цитирайАко не ми верваш питай Миков, Станишев даже Живков дето не са „мите ора в БСП“, ето и в СБП го няма, от там са го изключили ония дето „не са моите ора в СБП“макар, че що да не го изключат, още съвсем млад пък са заиграл с Рокфелера, се едно тогава „Героят от Лайпциг“ не е съществУвал!
Некакви англичани се интерисували от него, колонизатори що ако беше свестен не се интерисУваха съвеЦките дрУгаре!?
3.
slavimirgenchev1953 -
Как ги цени, каго левият графоман и антелигент е обсебил всичко и смуче пари от бюджета за своите простотии.
24.10.2015 12:39
24.10.2015 12:39
batogo написа:
България е на този хал в момента, защото не цени истинските си личности и светила, а се е превърнала в рай за бездарниците и наглеците, които процъфтяват в нея.
getmans1 написа:
... писател, че и професор, че и преводач а на Персин е лежал щот сигур е бил улиган!
Ако не ми верваш питай Миков, Станишев даже Живков дето не са „мите ора в БСП“, ето и в СБП го няма, от там са го изключили ония дето „не са моите ора в СБП“макар, че що да не го изключат, още съвсем млад пък са заиграл с Рокфелера, се едно тогава „Героят от Лайпциг“ не е съществУвал!
Некакви англичани се интерисували от него, колонизатори що ако беше свестен не се интерисУваха съвеЦките дрУгаре!?
Ако не ми верваш питай Миков, Станишев даже Живков дето не са „мите ора в БСП“, ето и в СБП го няма, от там са го изключили ония дето „не са моите ора в СБП“макар, че що да не го изключат, още съвсем млад пък са заиграл с Рокфелера, се едно тогава „Героят от Лайпциг“ не е съществУвал!
Некакви англичани се интерисували от него, колонизатори що ако беше свестен не се интерисУваха съвеЦките дрУгаре!?
getmans1 написа:
... писател, че и професор, че и преводач а на Персин е лежал щот сигур е бил улиган!
Ако не ми верваш питай Миков, Станишев даже Живков дето не са „мите ора в БСП“, ето и в СБП го няма, от там са го изключили ония дето „не са моите ора в СБП“макар, че що да не го изключат, още съвсем млад пък са заиграл с Рокфелера, се едно тогава „Героят от Лайпциг“ не е съществУвал!
Некакви англичани се интерисували от него, колонизатори що ако беше свестен не се интерисУваха съвеЦките дрУгаре!?
Ако не ми верваш питай Миков, Станишев даже Живков дето не са „мите ора в БСП“, ето и в СБП го няма, от там са го изключили ония дето „не са моите ора в СБП“макар, че що да не го изключат, още съвсем млад пък са заиграл с Рокфелера, се едно тогава „Героят от Лайпциг“ не е съществУвал!
Некакви англичани се интерисували от него, колонизатори що ако беше свестен не се интерисУваха съвеЦките дрУгаре!?
Вие това консерваторите/с консервите зимъска/ ръце трябва да целувате на Станишев за погрома в лявото. В интерес на истината обаче трябва да се отбележи
че той също е възпитаник на Лондонското икономическо училище, а чичо му професор Станишев е разстрелян по присъда на Народния съд. Разстрелян е последен защото е трябвало да установи преди това смъртта на тези преди него -регенти, министри, депутати, военни...
Така че фамилните политически драми и трагедии никак не са рядкост в България.
Дори бих казал, че има кармично утежнени фамилии в тази посока
Петкови, Луканови...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52230