"Познавам я.... Очите си прикрива. Рисува сърчица върху стъклото. Понякога е твърде мълчалива. Не се усмихва. Може би, защото тя цяла изтъкана е от дъжд. Животът и е кораб наводнен. Навремето бе влюбена във мъж. Сега е облак – тъмен и студен. Познавам я... Щом слуша тъжни песни прелива Самотата от очите й. Да плуваш без да можеш не е лесно, особено щом мъртви са мечтите ти. Но има дни, в които, между капките, една мечта се плъзва във зениците... Тогава Тя усмихва се за кратко на слънцето, на пролетта, на птиците, които са отдавна отлетели от тъжната й, и голяма къща. И пак се нижат дните... Все Недели. И споменът дъжда в очите връща... Познавам я... Но името на глас да изрека ужасно се страхувам! защото Тя... това съм всъщност... аз! И все вали... И все по трудно плувам..."

от нета