В днешно време, когато „всеки пише, а никой не чете“ (Оскар Уайлд), да попаднеш на стихове от отминала епоха, останали неизвестни за съвременниците на автора, скрити в диплите на времето като цветя в хербарий,  е интересна находка.

При ремонт на родово имение в долината на Лоара работници попаднали в някогашния будоар на собственичката му на свитък, който предали на собствениците на имението. За голямо учудване на потомците, завързаният с розова панделка свитък съдържал няколко десетки любовни стихотворения, посветени на една от прабабите в рода им.

Техен автор бил поет, писал на старофренски под името Варелиен Помпидур. За неговата личност, произход и обществено положение не са открити никакви данни и името му вероятно е псевдоним, зад който се крие или някой тогавашен поет, прибегнал до тази своеобразна мистификация по неизвестни причини и  съображения (вероятно за да не навреди на доброто име на своята възлюбена), или пък стихоплет-любител, който не се е осмелявал да покаже творбите си пред публика (но също и пазещ целомъдреното име на дамата, в чийто будоар бил намерен свитъкът.)

Тепърва специалистите ще се опитват да разгадаят тази мистерия, достигнала до нас от дълбините на времето.

Като творец Помпидур е по-скоро версификатор и „албумен“ поет. Пише обикновено от куплет до няколко куплета на любовна тема. Образът му в стиховете е сравнително еднообразен, както е еднообразен и неговият поетичен стил. Речникът му не е особено богат, а най-често употребяваните от него думи са: поет, мъж, жена, любов, пясък, пяна, бира, лула, тютюн (или словосъчетанието-приложение лула тютюн), Бог, дявол, ангели и още стотина. Служи си прекалено много с умалителни имена, което очевидно е израз на силните му чувства, но и на творческо безсилие пред строгите изисквания на класическия стих по отношение на стъпката, размера и дължината.

Прави впечатление, че Помпидур непрекъснато и самохвално пише за себе си като за поет и мъж, сякаш самият той е изпитвал някакви вътрешни колебания, съмнения и резерви в собствените си качества и способности. Но това може и да е умишлено и да е било продиктвано от прекомерна лична и лирична скромност, знае ли човек!

Освен това употребата на бира в големи количества не е характерно за епохата, когато са съчинявани стиховете, както и въобще на бира; Франция все пак се слави като страна на виното, а французите – като ценители на божествения ферментирал гроздов сок…

Очевидно загадките около произхода, характера и предпочитанията на Варелиен Попмидур са доста и ще създадат редица главоболия на литературните изследователи, но в края на краищата на тях това им е работата!

Въпреки че новооткритите стихове не се дали, не дават и няма да дадат на поезията нищо ново, те са белег за нравите, разбиранията и трепетите на хората от онова време.

Ето защо ги предлагаме и на съвременните читатели. 

 

Варелиен Помпидур

 

х   х   х

 

Колко хубав е  светът

с твоята любов!

Мъж съм аз от кръв и плът,

здрав като картоф.

 

Бог към мене е добър,

щом те е създал

да ми бъдеш чак до смърт

цел и идеал.

 

Бира и лула тутун

трябват ми на мен

да живея ден за ден

без излишен шум!

 

х   х   х

 

Защо сега да не зарежа всичко

и да не тръгна като мъж към теб

през близката акациева горичка

и после през напечената степ?!

 

Не ме е страх от тези триста метра,

които ще измина горд пешком.

Ти заслужаваш мъжката ми жертва

и белия ми моден панталон!

Превод от старофренски:
Антоан Сламартинков 

(Следва)

Това ли е въпроса?

Този поет вероятно е хуморист. Мацката затова ги е крила тия работи. )))

пропуснал си и "бирата" като водещ мотив на въпросния!
Абе, като чета въпросните свитъци, прави ми впечатление, как лирическият герой бая често призовава Господ за среща...доста голямо предизвикателство, струва ми се!

[quote=rustam]пропуснал си и "бирата" като водещ мотив на въпросния!
Абе, като чета въпросните свитъци, прави ми впечатление, как лирическият герой бая често призовава Господ за среща...доста голямо предизвикателство, струва ми се![/q