Тръгнал бях за тарга бира,

че жена ми ме нервира,

но ядът ми бърже мина

и сега клеча мърцина

пред богатата витрина. 

Ще попитате веднага

що съм дал обратна тяга?

Много просто – портмонето

ми остана във джубето,

дето ми виси в антрето.

И увисна сам проблемът

(по-голям от него нема):

хич сега не ми се връща

за парите пусти вкъщи,

че жената ще се мръщи.

Дълго аз стоях оклюмал,

даже за любов не думал

със девойчица дежурна

и пуезия амурна;

вече бях прашец във урна!

Но един богат клошар,

мой приятел и другар,

ме спаси от тази драма -

и сега си пием двама,

гаче ли гасим пожар.