Познатият на читателите розов свитък със стихове на влюбения Варелиен


Аз не се стахувам от снега,

даже от студа не се страхувам.

Ще изляза вънка на мига -

стига ми, че ще те нацелувам.

 

 

Щеш ли ми бодливата брада?

Щеш ли ми прегръдката желязна?

Аз ще те обичам навсегда!

Стар съм, но запазен – нямам празно. 

 

 

Аз съм стопроцентовият дъжд,

който над пустините се лее.

Аз съм нещо повече от мъж.

Аз поет съм, що ще те възпее. 

 

 

И така ще те обезсмъртя,

че дори ще има спор след време:

„Те са се целували в дъжда

или на снега?“

Не ми и дреме! 

 

 

Важен е за мен сега мигът.

С нами Бог! И нека той отсъди!

Пак ще се превърне в дъжд снегът,

но целувката ни ще пребъде. 

Превод от старофренски:
Антоан дьо Сламартинков
 



Цъфналият с изкуствен цвят налъм, пред който са били четени на глас стиховете на Варелиен

и смея пак. Смутителна мъжественост.

Пустата му стара френска поезия... :)

вдъхновил Шекспир за героя му Фалстаф, а може би и Ромен Ролан за Тартарен Тарасконски. Цяла галерия от образи, сестро!
Шу

Като руски человек - от студа не боится!

Блога тъкмо се успокои.