Вечерта за Димчо Дебелянов бе организирана от НЧ "Димчо Дебелянов - 1960" по повод стогодишнината от гибелта на поета. Прави чест на организаторите, че отсрамват засега цяла София с тази своя проява. Вярно е, че Дебелянов е патрон на читалището, но е вярно и това, че Димчо е световен поет на цяла България. Да видим все пак дали по-нататък гражданските инициативи на софиянци няма да ме опровергаят. Силно се надявам!
    Главен двигател на проявата бе г-жа Миглена Китанова от читалището, която бе и водеща на вечерта. Нямам намерение да правя цялостен и подробен репортаж, защото и аз самият бях и гост, и участник в събитието, но ще акцентирам върху най-интересните моменти.
Присъстваха деца, родители, преподаватели, представители на местната власт. Сред тях бе и писателят и краевед от с. Смолско Нено Малеев, който е бил курсант на моя баща Тодор Генчев, когато последният е бил инструктор по пилотаж във Военно-въздушното училище край с. Долна Митрополия.
     За основен "докладчик" на проявата бе поканен г-н Пламен Тотев - издател, литературен критик и собственик на издателска къща "Персей". Спирайки се накратко върху живота и творчеството на Дебелянов, той отдели повече внимание на неговата интимна илирика и любовни увлечения. По този начин г-н Тотев представи и третото издание на книгата "Аз искам да те помня все така" на ИК "Персей".



    
Г-жа Китанова представи стегната и наситена мултимедийна презентация на живота и творчеството на Дебелянов, подготвена от читалищните деятели.
     Доц. Милкана Бошнакова от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се спря на връзката между П.К. Яворов и Дебелянов, разгледана подробно във фундаменталния й труд "Яворов и Македония". Когато научава за смъртта на един от любимите си поети и учители, Димчо веднага са завтича към неговото жилище, изкачва на бегом стълбите и си взема сбогом, ридайеки, с вече положения на смъртния си одър Яворов. Друг момент е назначаването през 1908 г. от Яворов на Дебелянов за сътрудник и касиер на в. "Илинден" - издание на ВМОРО, с което големият поет е помогнал и финансово своя млад талантлив събрат.
       Председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори Карамфил Матев бе подготвил много любопитна информация за битността на Димчо Дебелянов като стенограф в Народното събрание и в Общинския съвет на София. Така например Димчо изучава стенография като ученик в Пловдив, а преподавател в класа им е не кой да е, а самият Антон Безеншек - създателят на българската стенографска система. Малко известен факт е, че "бащата на българската метеорология" Спас Вацев е инициатор да бъде създадена и българска стенографска школа. По негово настояване в България е поканен именно словенецът Безеншек. Вацев е знаел, че Дебелянов е изкарал курс по стенография в Пловдив и това е може би причина да го назначи за измервач в Метеорологичната станция в София през 1907 г.
     Слова за живота и творчеството на Димчо поднесоха още Дойчо Иванов - уредник на къща-музей "Д.Дебелянов" в Копривщица (той бе донесъл и множество фотоси, вестници и издания от музейния фонд, които "материално" обогатиха представите на публиката относно жизнения и творчески път на поета), поетите Георги Н. Киров и Славимир Генчев, а ученици и преподаватели от школите и съставите на читалището пяха, свириха и рецитираха творби на и за поета.





Снимки: Дойчо Иванов



Снимка: Донка Генчева

 

 

Ти смътно се мяркаш
из морната памет,
кат бродница сънна
в бездънна гора —
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.

След сетната среща
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп —
аз гасна, аз гасна
с утеха последна —
на спомена в здрача
и плача за теб.