Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2016 09:03 - ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ: "ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ", бр. 84, май 2016
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 1795 Коментари: 8 Гласове:
14

Последна промяна: 06.05.2016 10:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 БАЛАДА ЗА СТРАХЛИВИЯ КОН

Стопанин отглежда ездитни коне
в градче, посадено сред горските гънки -
на сиви петна, с грациозни нозе,
източени шии и глезени тънки.
И сякаш е приказка, сякаш е сън
когато излезнат през портите черни
и стъпят връз стария бял калдъръм
с разрошени гриви и хълбоци нервни.

Не ритат, не хапят и толкова „не”,
че всички, от тъмната страст обладани
да сложат юзда на подобни коне,
стоят пред дома на добрия стопанин.
Аз яздих веднъж. Върху голия хълм,
отдето на длан се открива градчето
с безсмъртните зидове, стар калдъръм
и порти, издигнати над битието.

Дали бе видение на моя ум,
но долу по пътя препускаха с ярост
коне побеснели - настръхнал табун -
след знаме, извезано с къртовска вяра.
Долитаха изстрели. Или кълвач
кълвеше минути от моята такса?
Но без да изчакам аз целия час,
отстъпих си коня на другия чакащ.

И рекох през зъби: „Жребецът, братле,
от нещо се плаши, опитва да хвърля.
Така че внимавай, яздиш ли зле.
А най се страхува горе на хълма.”

20 априлий ..76 г.


 ВИДОВДЕН

В памет на Пеньо Пенев

Един строителен работник знам.
Да ви го хваля евтино не мога.
С илюзии борави той едвам -
и без това
теслата му е много.

Като роден от мокрия кофраж,
един след друг
разрядите изкачва,
напредва към последния етаж;
от там до Видовден
е само крачка.

Пироните, които днес кове,
не се огъват и кривят
бездарно;
ще надживеят доста грехове,
включително и класовата карма.

На покрива съвсем не бърза той -
видях го да наднича из постора.
Пироните обаче нямат брой,
комай е заковал и своя порив.

Помайва се,
ала замахва пак.
В „Охрана на труда” скимтят на срички:
дали пък не е стигнал оня праг,
от който може
да се види всичко?

1986 г.

ВЪЗХВАЛА НА БЕЗПОЧВЕНИЯ ИДЕАЛИЗЪМ

Животът бил изтъкан от противоречия.
Бил просто единство
на противоположностите.
От омагьосаният му кръг човекът
да се измъкне е невъзможно.

Тъй сме орисани от памтивека -
доброто и злото да ни разкъсват -
и ако искаме да ни е леко,
първо трябва да мъкнем кръста…

„Недей да риташ срещу ръжена! -
хитрец лукаво ми шепне в ухото. -
Каква ти ценностна тук система!?
Ти ли ще промениш живота?!

Някой ден сам ще попаднеш в клопката.
Не си мисли, че си някакво изключение.
И ти ще стигнеш до мизантропията -
животът своето ще си вземе…”

Да, не могат да го променят хора,
които животът лесно променя.
Не води техният път нагоре,
защото са го павирали с намерения.

Знам поговорката
за лудия и за зелника.
И едно ще презирам с младежки жар:
да си се борил с вятърни мелници,
а накрая да станеш
пръв мелничар.


 

ДОБРЕ ЗАБРАВЕНО ВЕЧНО

Близо до билдинга на „Дженерали”
жълтее старинна къща.
Какво толкова?
Просто риалити,
в което тъпкано й се връща,

затуй, че писателят Георги Райчев -
приятел на Дебелянов,
имал бил стаичка тук под наем
и понявга го приютявал.

Ако не викахме,
и сам Димчо,
обезквартирен в нощта,
може по улицата да мине,
подсвиркайки си с уста.

Лека-полека
здрачът на времето
ще го покрие цял.
Казват, че бил
симпатичен несретник,
измъчван от идеал.

Може, но всички
истински думи
право при Димчо дойдоха.
Друго риалити, дето юноши
се превръщат
в епохи.


 

РАЗДЕЛ

Тайната на живота
не е общоприета.
Някои чакат подпис.
Други
минават метър.

Тъй че няма
невинни.
Всеки бива премерен -
и без да вярва в аршина.
Но аршинът
е верен.

Изключения има,
за да ни оправдаят,
че живеем мърцина,
а твърдим,
че не знаем.

Който не бълва хули
и не гърми на празник,
ще ни бие
на нула
по любов и омраза.

Лъсва всяка измама.
Всичко е твърде просто:
Бог може да няма.
Но има
Господ.


 

ПОСЛАНИЕ НА ЕДИН ПРОКРУСТ

Понякога всеки от нас
е Прокруст.
Нали по себе си вечно съдим -
според своята мярка и вкус,
според своята
глупост и мъдрост.

Превратно тълкуваме
чуждия жест,
поглед, усмивка, постъпка.
Затуй на брашното
сме евтини днес,
а утре на триците -
скъпи.

И лесно объркваме всички неща,
и думите ни
нищо не казват.
Все по-трудно описваме любовта.
И все по-лесно - омразата.

Може би има
изпитан лек,
може би има вратичка
всеки Прокруст
да стане човек,
а даже и ние всички!

Съдя по двама ни
с теб сега:
щом всичко тръгне наопак,
стига ми само твоята обич
да вдигна
космоса на крака.


 

РАЗМИШЛЕНИЯТА НА ЕДИН МАТРИЧАР

Само една абсолютна истина
научих в тоя живот:
че всичко е относително,
докато връзва плод.

Мними врагове
се съюзяват
след привидния си двубой
пред заплахите от появата
на неизвестен герой.

Трудно е
сред робите на амбицията
да си свободен
човек.
Толкова е любезна
Матрицата,
че трябва да си нащрек.

Виждал съм как
се боричкат с нея,
за да я оглавят;
други пък
ще я попилеят,
но с нова ще я сменят.

И моето мнение е относително,
но поне
не преследвам кяр:
можеш да надвиеш Матрицата,
ако не си Матричар.


http://literaturensviat.com/?p=119020




Гласувай:
14
0



1. everest - Отвисоко се вижда по-добре.
05.05.2016 12:08
Може и да не е всичко... но повечето неща стават ясни.
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Затова в "Охрана на труда" ги е шубе. Също и бездариата.
05.05.2016 12:10
everest написа:
Може и да не е всичко... но повечето неща стават ясни.

цитирай
3. batogo - !!!:)))Поздравления, Славе!
05.05.2016 13:12
Точно между очите...
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Благодаря, Оги! Като се гледа право в очте, лесно се улучва! )))
05.05.2016 13:18
batogo написа:
Точно между очите...

цитирай
5. nalia - Точен словесен прицел!
05.05.2016 18:51
Особено с бренекето по матричаря :-)
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - С бренеке пропуск няма! )))
05.05.2016 19:54
nalia написа:
Особено с бренекето по матричаря :-)

цитирай
7. todor1955 - Не знам колко е високо, но е дълбоко.
06.05.2016 07:26
everest написа:
Може и да не е всичко... но повечето неща стават ясни.

цитирай
8. slavimirgenchev1953 - Както казва Румен Денев, "върхът и отдолу е връх." Малцина могат да пишат афористично.
06.05.2016 07:38
todor1955 написа:
everest написа:
Може и да не е всичко... но повечето неща стават ясни.



Бездарниците главно каканижат на принципа: дрънкай, па все нещо може да стане и да заблудим някого. Тука им един такъв.... )))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3319020
Постинги: 1376
Коментари: 15536
Гласове: 46759
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930